На днешния ден цял свят си спомня за кошмара в Босна и Херцеговина и за всички 8 000 жертви на една жестока война.
Конфликтът в Югославия започва в средата на 1992 г., когато етническите мюсюлмани правят гражданска война в град Сребреница и се обябяват за създаването на Босна и Херцеговина.Кошмарът обаче идва през 1993 г., когато сръбската армия държи под обсада града, когато в продължение на 2 години в анквала липсват храна, лекарства и течаща вода, тъй като сърбите разрушават водопровода. Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи.
Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери. Докато не идва трагичната за босненци 1995 г. Сребреница е превзета за шест дни през юли 1995 от Корпуса. В бягството си жителите на анквала се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Останалите 20-25 000 души остават изтласкани в най-северните части на анклава и са обкръжени от подпалени къщи и армията на босненските сърби. Следват 2 дни на терор, масови избирателни екзекуции, клане и безобразно за 90-те години избиване на хора. Босненските сърби за секунди хващат няколко деца от тълпата и прерязват гърлата им, хващат жени и майки, които изнасилват и след това убиват. Това води до лудост сред мюсюлманите - някои от бежанците сами си слагат въжето.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват най-малките деца с майките им на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път". Част от мъжете и 14-15-годишни момчета са убити. На 14-ти холандски военни части обикалят района и не откриват нито един жив мюсюлманин. За 8 000-дите убити е подведен под отговорност генерал Ратко Младич.
Днес, 15 години след кошмарните събития, в страната е обявен национален траур. Майки през целия ден плачат и нареждат за смъртта на синовете и съпрузите си: "видях го за последен път тогава", "изтръгнаха ми го от ръцете", "видях как го заколиха", "съпругът ми не беше направил нищо, но го обесиха за назидание пред мен и децата ми"...
*Информацията е взета от "Уикипедия"
Предлагаме ви кадри от документален филм за геноцида в Босна и Херцеговина през 1995 г. на BBC, който описва най-точно събитията преди 14 години. Кошмарът на Балканите е сравнен с действията на Адолф Хитлер през Втората световна война. Коментарът и преводът са излишни.
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ
