Когато нещата не вървят, естествената нагласа е да се търси виновник. Да, но за високите сметки за енергия някои са по-виновни от други. Енергийната криза в Европа се обяснява с тежестта на Русия в световното производство на изкопаеми течни горива. Владимир Путин, в рамките на войната в Украйна, използва като средство за натиск енергията и ”Газпром”, който е основен доставчик на газ за Европа.
Но освен Путин, отговорност за високите цени на енергията отчасти носят правителствата, енергийните дружества, а понякога и самите потребители, пише в редакционна статия в. "Ле-з-еко", цитирана от БТА.
Причините в основата на скока на котировките са много, но на първо място е пресъхването на руските газови доставки за Европа от началото на войната в Украйна. Много електроцентрали използват газ за производство на ток, особено в Германия, а след като газът започна да намалява, цената му също хвръкна рекордно. Освен това във Франция в момента функционират само 26 от общо 56 атомни реактора на енергийната компания Е Де Еф (EDF) заради проблем с корозията. Това е намалило производството на електричество в страната до исторически ниско равнище, което механично покачва цените. Ръководството на компанията увери, че спрените реактори ще бъдат пуснати отново през зимата на 2022 г., която се очаква да бъде особено трудна по отношение на енергийната сигурност.
Колко тежи енергията в доходите на европейците?
По изчисления на Конфедерацията на европейските профсъюзи (КЕП - ETUC) годишните разходи за енергия вече са по-високи от месечната минимална заплата в 16 европейски страни. Организацията призовава ръководителите да увеличат минималните заплати и да определят таван за енергийните сметки "преди кризата да коства човешки животи тази зима".
Все повече европейци могат да се окажат в невъзможност да си плащат сметките заради скока на цените на енергията. Увеличавайки се с 38 процента между юли 2021 г. и юли 2022 г., цената на газа и електроенергията стана значителна част от доходите на европейските трудещи се, отбелязва синдикалната конфедерация.
Според нейно проучване 9,5 милиона работещи вече са имали затруднения с енергийните сметки през 2021 г. Синдикалните експерти сравняват годишните енергийни сметки в различните страни членки на ЕС с минималната заплата и средния доход за съответната страна. Проучването се основава на цените на енергията през юли 2022 г. и средното потребление на ток и газ на домакинствата през 2019 г.
Заключението е, че делът на разходите за енергия в средния доход е нараснал с над 20 процента в 14 европейски страни, като в Естония този дял се е увеличи почти двойно. Така, по изчисления на КЕП, един естонец трябва да работи 26 дни повече, отколкото през 2021 г., за да си плати годишните сметки за енергия.
При все това обаче най-голяма е тежестта на енергийните сметки в Гърция, Чехия, Италия и Словакия - между 8 и 10 процента от средния доход.
В България този дял е 5,6 на сто, с което страната ни се нарежда в средата на таблицата, начело на която е Гърция с близо 10 процента дял на енергийните разходи, а на най-ниското стъпало е Литва, с 3,1 на сто.
Според същата таблица обаче единствено в България и в Унгария този дял е намалял от 2021 до 2022 г. - съответно с 1,2 на сто и с 4,3 на сто - докато в Естония увеличението за една година е с 98,9 на сто, а в Нидерландия - със 72 процента.
През 2022 г. енергийните сметки са били по-високи от минималните заплати в 16 европейски страни, докато през 2021 г. тези страни са били само осем.
Определяне на таван на цените
"Когато годишната ви сметка е над едномесечна заплата, няма трикове, за да се пести", предупреждава заместник генералният секретар на КЕП Естер Линч. Затова профсъюзната конфедерация призовава европейските ръководители да увеличат заплатите, да отпуснат спешна помощ за най-бедните, но и да наложат таван на сметките за ток и да въведат данъци за свръхпечалбите на енергийните дистрибутори.
Урсула фон дер Лайен: "Изпращайте сметките за ток и газ в Москва на истинския виновник!"
По време на дебатите в Европейския парламент след годишната реч "За състоянието на Съюза", произнесена от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, лявата френска евродепутатка Манон Обри взе думата, като размаха сметки за енергийни разходи, изпратени от нейни сънародници. "Тази криза не е резултат единствено на войната в Украйна и на мерзкия шантаж на Владимир Путин, а е продукт на икономическа система, чиито пропуски трябва да признаете", обърна се Манон Обри към ръководителката на комисията.
Минути по-късно, взимайки отново думата пред евродепутатите, Урсула фон дер Лайен контраатакува. "Госпожо Обри, сметките, които показахте, да, те са непосилни, вярно е! Но знаете ли какво? Изпратете тези фактури в Москва, там е виновникът".
Енергийните гиганти нямат никакви заслуги за свръхпечалбите си, според нобелиста Стиглиц
Гигантите в енергийния сектор "не са направили нищо, за да заслужат" свръхпечалбите си, които трябва да бъдат обект на изключително данъчно облагане и преразпределени към "тези, които страдат", заяви носителят на Нобелова награда за икономика Джозуеф Стиглиц в интервю за АФП. По думите му големите петролни компании нямат никакви заслуги, в основата на проблема е инвазията на Путин в Украйна. Стиглиц изтъква, че ситуацията е тревожна не само в Европа, но и в САЩ, които са много по-малко зависими от енергийния внос от Русия, но където скокът на цените е донесъл огромни печалби на компании като "ЕксънМобил" (ExxonMobil) и "Шеврон" (Chevron) - съответно 17,9 милиарда долара и 11,6 милиарда долара през второто тримесечие.
Таван за печалбите предлага и ЕК
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи пред Европейския парламент предложения за овладяване на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна. Сред тях са определяне на таван на печалбите за производителите на ток, като свръхпечалбите им да бъдат преразпределени за целенасочена подкрепа на потребителите. По нейните думи от тази мярка може да се очаква държавите да разполагат с допълнителни 140 милиарда евро.
Енергийният пазар, както изглежда днес, вече не е в услуга на потребителите, обобщи тя. Трябва да разделим ценообразуването и обвързаността между газа и тока, предстои дълбока промяна на пазара на ток, допълни председателката на Еврокомисията. Според нея е необходимо и намаляване на потреблението на ток в ЕС в най-натоварените часове. Фон дер Лайен настоя освен това ЕС да се насочи към сигурни доставчици на газ като САЩ, Норвегия и Алжир.
