Философът и политолог Александър Дугин, наричан „мозъкът на Путин“, излезе програмен документ като манифест за руската политика, такава каквато трябва да бъде по отношение на войната в Украйна, възприемана във великоруските среди като война на Колективния Запад срещу Русия.
Вижте какво пише Дугин:
"Това, което се случва сега в Украйна, е война. Няма повече Специална военна операция, това се нарича „война“. Не война между Русия и Украйна, а война на колективния Запад срещу Русия.
Това не може да не бъде разбрано от Русия - и от властта, и от народа. Оттук и първите стъпки към обявяване на военно положение и мобилизация - в Чечня, Крим, а след това, мисля, и в други региони - предимно погранични.
Това, което се случва, изисква преди всичко размисъл. В новата история на Русия има три геополитически периода.
Първият е 90-те години на миналия век. СССР се разпадна, Русия капитулира пред Запада. Цената на капитулацията беше разпадането на една велика сила (Русия като СССР = Руската империя) и забавения разпад на Руската федерация, осколък от СССР. Изначално Западът беше планирал окончателното плавно разпадане на Руската федерация. Трябва да се признае, че Елцин се опита - макар и несръчно и непоследователно - да се противопостави: в това беше смисълат на Първата чеченска кампания. Ако Русия я беше загубила, щеше да й остане само един път – това, което съвременните западни идеолози наричат „деколонизация“, тоест пълно разпадане и окончателно предаване на властта на прозападната окупационна администрация – т.нар. "либерали".
Вторият период започна с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс беше да спре неминуемия (както изглеждаше тогава) колапс и да възстанови суверенитета на Русия, която беше получила жесток, почти несъвместим с живота, удар.
При това основната линия на властта беше да не се влиза в пряка конфронтация със Запада, да се приспи неговата бдителност, да се създаде илюзията, че Русия е съгласна с основните искания на глобалистите, но само иска отстрочка. Получи се. Втората чеченска кампания беше спечелена, а самите чеченци от сепаратисти и врагове на Русия се превърнаха в нейните най-верни синове и защитници. Сепаратизмът беше изкоренен и в други региони. Русия укрепи своята независимост и започна активно да влияе на международните процеси. В един момент Западът усети стратегията на Путин и неговата ориентация към суверенитет. И започна да се подготвя за сериозна конфронтация.
През 2014 г. глобалистите направиха пробив в Украйна, организираха и подкрепиха държавен преврат и доведоха на власт в Киев неонацистка русофобска терористична клика, робски лоялна към САЩ и НАТО. (б.ред. Всъщност през 2014 година гражданско неподчинение избухна в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, за да засили отношенията между Украйна и Евразийския съюз, където Русия е основен играч. Протестите са спонтанни и масови)
Москва отговори, като се обедини отново с Крим и подкрепи многострадалния народ на Донбас. Но това беше компромис. Развръзката настъпи на 24 февруари 2022 г.
Навлязохме в третия период от съвременната история на Русия – войната със Запада, която той успя да ни наложи.
Този период е най-трудният и решаващ. Но нямахме сили го предотвратим или избегнем. Цената беше капитулация. Геополитическата война на Запада срещу Русия продължава, в нея се сменят само етапите – студени или горещи. Сега е горещо. По-горещо няма накъде.
Западът не допуска самата възможност за съществуване на суверенна, независима и самостоятелна Русия. Същото важи и за Китай, както и за други страни, които приемат сериозно своя суверенитет. От гледна точка на глобалистите право на съществуване имат само онези държави, които са съгласни с идеологията на либерализма, с генералната линия на САЩ и НАТО, с движението в посока на Световно правителство. Всеки, който се противопоставя, трябва да бъде унищожен.
Това е чисто расистки подход. Който мисли различно от нас, трябва да бъде заличен от лицето на земята. За Запада този подход не е нов.
Единственото ново е сливането му с либерализма, с дневния ред на ЛГБТ, с радикалното желание на съвременния Запад и неговите елити да разрушат всички структури на традиционното общество – религия, държава, семейство, етика, самия човек, сливането му с машината и поставянето му под пълно наблюдение, под пълен контрол. Добре дошли в Матрицата, в „прекрасния нов свят“.
Русия – и най-вече суверенна – изобщо не се вписва в този контекст. Затова Западът открито подкрепя всякакви терористични и екстремистки организации и преки атаки, ако те са насочени срещу Русия, срещу руснаците, срещу самата руска цивилизация и нейните носители.
Ние сме във война. Тя вече не може да бъде избегната. И като цяло беше невъзможно от самото начало, тъй като това е дълбоката логика на историята: едни сили искат да запазят еднополюсния свят и планетарната си хегемония на всяка цена, други се бунтуват срещу това и открито провъзгласяват за своя цел многополярен световен ред. Бъдещето ще зависи от това кой ще спечели тази война. Ако изобщо съществува бъдеще.
Русия вече влезе в тази война. Китай – още един могъщ суверенен полюс, ще влезе всеки момент.
Затова не бива да се учудваме, че Русия е в огнен обръч. Ескалацията на военните действия между съюзниците на Русия Азербайджан и Армения, конфликтът между други съюзници - Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия за отваряне на втори фронт срещу Русия, изкуственото разпалване на приднестровския конфликт в Молдова, нарастващите заплахи към Беларус и политиката на нейния суверенен лидер Александър Лукашенко, накрая, опитът за изолиране на Калининградска област и директните удари по регионите на Русия - Крим, Белгород, Воронеж, Курск, Ростовския регион, Краснодарския край - всичко това са елементи на западната стратегия на Анакондата, обичайна за Съединените щати, за да удушат Русия. Естествено, търсим отговор. И това е обяснението на истинския смисъл на последната среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Имаме нужда от съюзници в един многополюсен свят. По-същество ние се намираме в състояние на Трета световна война.
Какво да се прави в тази ситуация?
Първото и най-важно нещо е да приемем нещата такива, каквито са. Това е много важно. Общественото съзнание не успява да догони хода на събитията, не разбира смисъла на историята, не осъзнава необратимостта - фаталността - на промяната. Представете си, че убиец е влязъл в къщата, а собствениците спят. Или друга ситуация: той се промъква, но те, осъзнавайки заплахата, са будни. Разбира се, и това може да има лош край, но поне има шанс. Когато всички спят, тогава няма шанс за спасение. Събуди се, Русийо!
Второ, трябва в цялата страна да се обяви военно положение и да се действа в съответствие с него. Дори да не е навсякъде – а само в някои от най-уязвимите, ключови, предимно гранични райони. Тези, които вече са във война. Или в тези, в които властите обективно и трезво осъзнават ситуацията, в която се намира държавата. Помните ли как се държаха регионите по време на ковид епидемията? Някои въведоха по-строги мерки, други по-малко. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и сега. Въвеждаме военно положение, пренастройваме политиката на ясни тезиси: „Всичко за фронта, всичко за победа“. И носим отговорност за това. Ако сме избързали, ще коригираме. Но ако закъснеем?
Трето: преструктуриране на икономиката на военен порядък. Може би ще ме осъдят патриотите, които мразят нашия икономически блок на управление, аз но виждам, че е в икономиката в Русия - като се вземат предвид такива радикални условия - повече или по-малко. Мислехме, че това е най-слабото звено, но се оказа, че не е така. Не искам и не мога да се разпространявам по-нататък, но основното е нещо друго: трябва да прехвърлим индустрията и финансовата система на военни коловози. Оборудването на нашите войски с всичко необходимо е задача на всички. От оръжия, превозни средства, дронове, бронирани жилетки и сигурни комуникации до дрехи и лекарства. Днес това е въпрос на живот и смърт. Снабдяването на армията и доброволците. И тук вероятно за саботаж и корупция трябва да се въведат най-страшните мерки за отговорност. От онези неуредици с осигуряването на нашите бойци, за които всички чуваме, ни се смразява кръвта.
Четвърто: социална мобилизация. Повечето компетентни хора и воюващите казват, че не е необходима тотална мобилизация, а пълноценно оборудване и приток на квалифицирани резервисти с военен опит и професия. Хората са готови, но трябва да се създадат условия. И материално, и психологически. За да промените света (по-точно илюзията за мир) във война, имате основателни поводи. Информационната машина на Русия трябва да ги осигури.
Пето: култура на пробуждането. Обществото трябва да се събуди за войната. Това изисква огромни усилия – в образованието, изкуството, реорганизацията на информационната сфера.
Кои сме ние? Кой е нашият враг? Откъде идва този конфликт? Какви са причините? Какви са нашите традиции, идеали и ценности, за които сега проливаме кръв, търпим лишения, получаваме удари?
Кои са те? Откъде идва омразата им към нас? Защо решиха да ни унищожат? Какъв свят искат да построят?
По хиляди начини учени, художници, философи, журналисти, учители трябва отново и отново да дават ясни отговори на тези въпроси.
Културата на пробуждането сама за себе си е е идеология. Идеологията на нашата Победа.
И накрая, мнозина, които вече са се събудили, все още мислят от гледна точка на лоялност/предателство. Това вече е минало. Вече няма условия за предателство.
Заровете са хвърлени и връщане назад няма. Тези, които са на наша страна, са осъдени от онази страна. Тези, които се опитват да преминат на страната на врага, който има намерение да ни унищожи, подписват собствената си присъда.
Да, не сме поставени при равни условия. Колективният Запад се бори за своето планетарно господство, докато ние се борим само за своето битие, за живота, за правото да бъдем това, което сме. Те могат да се оттеглят, все още имат накъде. Ние не можем. Притиснати сме до стената.
Западът ни атакува на наша родна руска земя. И никой не може да разчита на прошката на врага. Ще припомнят всекиму всичко.
Остава да спечелим. В името на загиналите. В името на живите. В името на онези, които тепърва ще живеят – и които може би няма да получат такава възможност да се родят. Всичко зависи от нас"
