По време на Втората световна война е достатъчно да се каже само ”войната”, за да разберат другите за какво се говори. До същия момент стигнахме и с Руско-украинската война. Това не е това, което руснаците са очаквали да се случи. Те очакваха войната да приключи бързо, защото смятаха, че тяхната армия очевидно превъзхожда тази на украинците.
Малко нации започват война, като предполагат, че ще я загубят. Те започват войни със същото очакване: Да ударят силно и да се приберат у дома за Коледа. Но световната история е изпълнена с истории за велики армии и воини, които водят дълги и отчаяни битки. А историята на войните е изпълнена с примери за сблъсък между увереността и реалността.
Далеч не е ясно какъв ще бъде крайният резултат. Първоначалната руска офанзива завърши с неуспех не толкова заради силите на украинците, макар и смели, колкото заради лошо разработената руска стратегия, довела до недостиг на доставки и провали в командването. Руснаците се прегрупираха, съсредоточиха се върху по-скромни постижения с очакването, че с течение на времето ще сломят украинските сили и ще окупират, ако не цяла Украйна, то поне значителна част от нея.
Украинците не се пречупиха. Войните се водят от войници, но те се водят и с оръжия и разузнаване. Дори храбрите войници биха се провалили без тези и други материали. Точно тук руснаците изпитаха собствения си провал в разузнаването. Те знаеха, че САЩ имат капацитет да разположат оръжия от световна класа, но вярваха, че разполагането им ще отнеме време. Затова трябваше да се води кратка война, а когато не успяха да постигнат бърза победа, украинците бяха въоръжени с изключителен набор от най-съвременни оръжия, доставени в разширяващ се вид и брой, като загубите се заменяха.
Съединените щати спечелиха време, за да може украинската армия да се превърне от леките пехотни сили, с които започна войната, в армия, наподобяваща в много отношения велика сила. Противовъздушните системи принудиха руснаците да проявяват предпазливост, противотанковите системи ги накараха да се съсредоточат върху движението на пехотата, а американската артилерия означаваше, че украинците могат да печелят артилерийски дуели. Руският президент Владимир Путин на няколко пъти заяви, че войната не е срещу Украйна, а срещу Съединените щати. В истинския смисъл на думата той беше прав, въпреки че го имаше предвид само като пропаганда.
Всичко това е както вярно, така и подвеждащо. Войната не е приключила и Украйна не е спечелила, въпреки че последните успехи са значителни. Никой не би повярвал, че Украйна може да оцелее след руската атака през първите месеци. Но тя го направи. Руснаците реорганизираха командната си структура, въведоха превъзходно въоръжение и наложиха сурова дисциплина на войските си. Те платиха зашеметяваща цена, но с времето предефинираха войната.
Сега трябва да възвърнат равновесието си. От една страна, те са в много по-добро състояние, отколкото през 1941 г. Откритото поражение е много малко вероятно, а те могат да избират времето и мястото за голяма атака. От друга страна, те са в много по-лошо състояние. Те не са в борба на живот и смърт срещу чудовищен враг. Войниците не защитават съпругите и родителите си от неописуеми съдби. Войниците не са обречени на собствена смърт. Но понякога армия, която се сражава за цели, които не са лични за войниците, може да бъде унищожена. Захвърлянето на пушките не е обида за семействата им.
Въпреки това руснаците се сражават, имайки предвид всичко това. Те не се сражават просто за да отложат неизбежното, защото колкото по-дълго продължава една война, толкова по-голяма цена плащат лидерите. Путин не може да си позволи да загуби тази война, както и много други, които са помогнали за планирането ѝ. Така че преди да празнуват, украинците и американците трябва да пресметнат следващия си ход, ако приемем, че следващият ход на Русия е да рухне или да капитулира, което е малко вероятно.
Едно от нещата, на които руснаците може би разчитат, е много студена зима в Европа, която може да доведе до европейска капитулация. Но на този етап от войната това няма голямо значение. Подкрепата на Европа е окуражаваща, но има минимално военно значение. САЩ и Украйна няма да спрат да се борят, за да задържат Европа във войната.
Друга стратегия, която руснаците могат да опитат, е да поискат помощ от Китай. Но те вече са съюзници с Китай, а Китай не е направил никаква стъпка, за да помогне. Китай би могъл да подкрепи само малък контингент в Украйна, който ще трябва да снабдява поради руските ограничения. Китай също така е наясно с икономическата война, която САЩ водят срещу Русия, и предвид собственото си икономическо състояние не иска да се сблъсква с нея.
Третата стратегия може да бъде воденето на преговори за мир. Но руснаците не могат да се върнат на руската граница само с мъртви войници, които да покажат. Украинците няма да отстъпят част от страната си, разглеждайки всяко споразумение като временно. Преговори от двете страни сега биха били капитулация.
Четвъртата стратегия е единствената, която изглежда реална възможност. Едната страна трябва да победи другата. Нито една от страните не може да си позволи цената на неуспешната атака. Предимството на Русия е в живата сила. От многобройни източници, включително американски, има сведения за голям брой руски войници, които се обучават в руския Далечен изток. Руснаците се нуждаят от повече войници, така че тези доклади са достоверни. Русия няма да успее да победи армия, въоръжена с американски оръжия, с броя на силите, които е разположила до момента. Руснаците са изправени пред избора да атакуват със смазваща сила или да загубят войната. Те ще изберат първото.
Руснаците са защитени от политическа и военна реалност. САЩ не са заинтересовани да ударят Русия директно - нито с конвенционални, нито с ядрени оръжия. Русия може да отвърне на удара. Нито една от страните не желае пряка руско-американска война. Подкрепленията могат да бъдат ударени при преминаването на територията на Украйна, но руснаците ще изпратят огромен брой обучени, защото тежките загуби на всеки етап са неизбежни.
Докато Путин е президент, ще бъдат положени всички усилия за победа, защото той не може да си позволи нищо по-малко от победа. И не виждам други възможни стратегии, освен тази за човешките ресурси, която предполагам, че ще се случи много скоро или след зимата. Не ми се струва, че сегашните сили, разположени от Русия, могат да направят нещо повече от това да задържат някои райони. Необходимо е да има подсилване. Възможно е Путин да има и други стратегии, но те са трудни за предвиждане.
Джордж Фридман, БГНЕС
