77% от българите искат от новото Народно събрание и следващото редовно правителство мерки, които да осигурят поносими цени на газ, ток и горива. 75% очакват мерки срещу обедняването, показва проучване на „Тренд“.
„Явно голямата тема на вота са как да се осигурят поносими цени през идващата зима и как да се опазят семейните бюджети от повишаващите се разходи“, коментират социолозите от изследователския център, цитирани от БНР.
Тяхното проучване на общественото мнение, по поръчка на „24 часа“ сочи, че предизборната кампания за парламентарния вот на 2 октомври върви, като партиите представят програмите си и поемат ангажименти във вид на обещания пред избирателите.
Какъв е обаче списъкът на хората - темите, с които биха искали да видят политиците да се заемат приоритетно след изборите?
43% от българите държат на борбата с корупцията, по 20% на здравеопазването и енергийната независимост от Русия. 21% вярват на десни политици, 14% - на леви, за 48% това разделение няма значение.
Борбата с корупцията - тема, която доминираше предишните три парламентарни вота през 2021 г., е важна за 43% от анкетираните - те смятат, че е много важно следващото управление да се бори с корупцията и да реформира съдебната система.
Подобряването на здравеопазването е тема номер 1 за 21% от анкетираните.
Почти толкова - 20%, са тези, които настояват приоритет да е осигуряването на енергийна независимост на България от Русия.
Шесто място в списъка на избирателите с най-неотложни задачи за следващото управление е да преодоляват разделението в обществото - 16%.
По 9% събират две теми: подобряването на образованието; специалният фокус върху продължаване на евро-атлантическата интеграция чрез приемане на България в Шенген и влизането ни в еврозоната.
Борбата с климатичните промени е основен приоритет за 4% от анкетираните, а специалното внимание върху правата на малцинствата и индивидуалните свободи - за 3%.
Какъв е предпочитаният от избирателите профил на политиците?
„На фона на бурната промяна на политическата сцена, започнала през 2021 г., и навлизането на много нови лица зададохме няколко въпроса, които да очертаят предпочитанията на хората по осите леви - десни; силни лидери - консенсусни лидери; млади и нови лица - по-опитни“, коментират анализаторите.
21% вярват на десни политици, 14% на леви, а за близо половината - 48% от анкетираните идеологическият уклон няма значение.
40% от участниците се доверяват на по-зрели и с опит в управлението политици, а 25% изискват да са млади и нови лица. За една четвърт от анкетираните възрастта не е определяща за доверието им.
31% очакват по-скоро политици от консенсусния профил, а 43% - силни лидери. В това отношение са по-малко отговорите няма значение - 18%, и не мога да преценя - 8%.
