Частичната мобилизация в Русия е в ход. Прокремълските медии бълват репортажи, в които мъже се прощават с жените и децата си и отиват да „бранят“ родината някъде в Украйна. Сюжетите са същите като в кинохрониките и плакатите от Отечествената война 1941-1945 г. „малката“ разлика е, че тогава светът съчувства и помага на СССР, а днес светът е срещу агресора Русия.
Захилените доброволци с дете в ръцете (запознати твърдят, че част от тези кадри са заснети в кино павильони…) не могат да скрият стотиците хиляди руснаци и коли, отправили се към съседни държави, спасявайки се от връхлитащия ги кошмар.
Останалите хора тревожно се питат: Докъде може да стигне човекът в Кремъл, обладан от демоните на величието и лудостта?
Има обаче вариант, за който в никой не говори.
Путин ще изчака известно време, за да види как ще се развива мобилизационната кампания, дали ще сработят жестоките наказания, предвидени за отказващите да воюват, както и реакцията на Запада и останалия свят. До Кремъл останаха само Северна Корея, Куба и Венецуела. Турският президент Ердоган призова Москва да изтегли войските си от Украйна и да подпише мир. Пекин се дръпна на неутрален рубеж, загрижен все повече за интересите на Китай. Индия недвусмислено заяви, че не е време за водене на война, а за мир и развитие на икономиките.
Външният министър на Русия Сергей Лавров прочете някакво слово пред ООН в Ню Йорк и оказал се сам с кремълските опорки, напусна залата…
И ето че на Путин му остава вариантът в „зелената папка“, както някои я наричат. Той и близкото му обкръжение, плюс групи от специалисти в различни области и подбрани след обстойни медицински прегледи млади жени, се спускат тайно в подземния град в планината Ямантау в Урал, до град Межгорие. Там секретното Строително управление-30 от Министерство на отбраната в продължение на години е построило дълбоко под земята структури, осигуряващи условия за работа и живот на около 300 000 души. Всичко това се намира на километър и нещо под повърхността и е с дължина около 500 км. Използвани са тунели от мини, прокопани в миналото. За Владимир Путин е обзаведен луксозен огромен апартамент с работен кабинет и заседателна зала. Подобни, но по-малки са построени за неговото близко обкръжение. Осигурени са пречиствателни станции за въздух и вода. Подземният град е със защита срещу ядрен удар.
Скрил се там с любимите си сътрудници, роднини и олигарси, Путин ще натисне „червеното“ копче и ще изстреля към т.нар. противникови държави ядрените ракети на Русия.
След определен срок от време, укрилите се под планината Явантау ще излязат и ще почнат изграждането на нова Русия. С малко, но селектирано население. Светът тогава ще е полуунищожен или тотално погубен, а Русия ще е възкръсналия феникс.
Втори вариант. Путин се скрива само с близкото си обкръжение в бункера „Метро-2“ в Москва, недалеч от Кремъл. И оттам решава съдбата на Европа и човечеството. Този вариант е малко възможен, защото Путин не вярва, че бункерът е добре защитен.
Трети вариант – любимото укритие, чието строителство Путин лично е контролирал. Това е град под земята, под санаториума на „Газпром“ в Алтай, където се сливат реките Урсул и Катун. Градът е с капацитет за около 100 000 души. Подборът е като този в първия вариант, но още по-прецизен.
За тези възможности говори Арсен Аваков в телевизионно предаване през април 2022 г.
Разбира се, някои ще се изсмеят, че това е теория на конспирацията. Путинофилите ще заявят, че руският президент е отговорен човек и мисли доброто на своя народ.
Спомнете си обаче, че евентуално нападение срещу Украйна бе наричано от самия Путин, министрите Лавров и Шойгу, говорителите на Кремъл и външно – Песков и Захарова развинтени фантазии и конспиративни теории до самия 24 февруари. Но войната се случи.
През 2016 г. Путин обяви, че Русия изтегля войските си от Сирия и само конспиративни теории могат да замесват повече Москва в събитията там. Днес в Сирия най-многобройни са руските военни части, включително артилерия, ракетни подразделения и авиация.
А какво друго, ако не конспиративна теория, е твърдението на Кремъл, че целият Запад иска да превземе и унищожи Русия? По-голяма глпост трудно може да се измисли, но чуваме постоянно.
Само преди дни водещата на прокремълската телевизия „Русия 1“ Олга Скабеева заяви, че Русия е трябвало да удари с ядрени ракети Лондон на 19 септември, по време на погребението на кралица Елизабет II, когато там били събрани световните лидери. Това как ви звучи?
Бившият президент и премиер на Русия, а днес зам.-шеф на Националния съвет по отбрана Дмитрий Медведев всеки ден заплашва света с ядрена война, защото Русия била нападната. Нападната от кого?
Медведев е от най-близкия кръг на Путин, което означава, че повтаря това, което е чул от своя началник.
Истината е, че Владимир Путин и кликата му имат проблем. Руското общество с всеки изминат ден се убеждава, че ръководството на страната го води към икономическа, политическа и социална катастрофа. Показват го всички данни от националната статистика. Лъсват и колосалните грабежи, плод на потресаващата корупция в страната. Войната вече е последното средство, с което може да се прикрие деградацията – морална и икономическа. Потресаващ е фактът, че средната продължителност на живот в страната вече е 60,7 години за мъжете и 67,5 години за жените. В Ингушетия мъжете живеят средно 80 години…
Само войната може да измести фокуса от тези жестоки проблеми. Затова цялата пропаганда е насочена към манипулацията, че сили отвън искат да превземат Русия.
Абсолютна лъжа, но както е казал Хитлер, „Колкото по-абсурдна е една лъжа, толкова повече хора вярват в нея“.
Властта в Русия е концентрирана в една личност, обградила се със себеподобни. Диктатурата се опитва да се легитимира чрез изкуствено създаване на извънредна заплаха за страната и внушаване, че е в състояние да я защити. Понеже няма широка обществена подкрепа, диктатурата в Москва разчита на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, налагане на цензура върху медиите, ограничаване на дейността на неправителствените организации. Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот на хората, минава през военни заплахи и война.
Всеки може да го нарече както иска, но в крайна сметка става дума за фашизъм.
Всяко безумие от този род завършва със „синдрома на бункера“. И през 1945 г., и днес.
Огнян Стефанов
