В Европа категорично има страни, които са в рецесия. Германия е на ръба, което е най-лошата новина за българската икономика, доколкото двете икономики са свързани. Предполага се, че в еврозоната рецесията ще настъпи в началото на 2023 година. И на фона на рецесията в САЩ средата, в която ще се развива българската икономика, се влошава категорично. Това е свързано с енергийните пазари, с пазара на суровини. На България никога не се е разминавала рецесията, но този път вероятно ще се отсрочи.
Това каза пред Българското национално радио икономистът и преподавател проф. Даниела Бобева и допълни, че имаме достатъчно сериозни структурни проблеми, които пораждат нисък икономически растеж и рецесия, за да очакваме тя да премине бързо.
„Имаме инструменти, които могат да смекчат процеса. Трябва ни политическа стабилност. Имаме нужда от над 22 реформи, за да получим парите от втория пакет от Плана за възстановяване. В противен случай ще изгубим между 0,5 и 1% от БВП за следващата година“, обясни тя.
Проф. Бобева допълни, че няма да можем да приемем еврото от 1 януари 2024 година:
„В програмите на партиите се поставя акцент върху присъединяване към еврозоната, но това е по-скоро декларативно. Явно партиите разбират, че развитието на българската икономика няма да позволи изпълнението на някои от критериите. За да влезем в еврозоната, трябва политически консенсус, а такъв нямаме. Минимален е шансът за изпълняване на инфлационния критерий. Същото е и по отношение на фискалния“.
Проф. Даниела Бобева заяви още, че във фокуса на почти всички програми на партиите са държавните предприятия – някои предвиждат създаване на нови държавни предприятия, а други се обявяват за приватизация на държавни предприятия, които работят на пазарен принцип.
„Обществото се нуждае от дебат за държавните предприятия – как да продължаваме с тяхната ниска ефективност и с ниското ниво на обществени и публични услуги, които предоставят“, каза още тя.
По думите й дори в най-позитивния сценарий пари за щедра политика в държавата няма:
„Трябва да се ориентираме към по-ефективна социална политика. Имаме сериозни структурни проблеми и все повече ще плащаме тази цена. Имаме нужда от стабилност, от парламент и политици, които да правят непопулярните мерки. Колкото по-краткосрочни са правителства, толкова по-неотговорни са към дългосрочните задачи за икономиката. Влизаме в дългова спирала, а дълговете на държавата стават все по-скъпи“, добави проф. Бобева.
