Двойната игра на българския президент, който се опитва да балансира между Изтока и Запада и най-вече да не ядоса Русия, всъщност е в полза на Русия. А не в полза на България и българския народ, пише Георги А. Ангелов.
България членува в НАТО от 18 години, в ЕС - от 15. През това време десетки западни анализатори нарекоха страната "троянски кон" в ЕС и НАТО. Причината е, че българските правителства играят предпазливо двойна игра, опитвайки се да балансират между Изтока и Запада и най-вече да не ядосат Русия, забравяйки, че са членове на двата най-мощни съюза в света във военно и в икономическо отношение. Президентът Румен Радев е натовски генерал с американско образование, но неговото управление е определено проруско и то в период, в който войските на Владимир Путин са в Украйна.
Остро изказване срещу Русия, но за вътрешна употреба
На 23-и септември Радев събра служебните министри и шефовете на служби на консултативна среща за "последиците за сигурността, икономиката и социална сфера от ескалацията на войната в Украйна". Изказването му след това беше може би най-острото след началото на инвазията в Украйна. "Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае", каза Радев. Това обаче беше едно от двете изречения, в които той осъди действията и стратегиите на руския президент, чието име не бе произнесено нито веднъж. "Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва "ядрената карта", но колкото и абсурдно да звучи, тази заплаха не може да бъде пренебрегвана", бе другото му изречение.
Как Радев се сдобива с все повече власт
Когато в рамките на година и половина президентът на една парламентарна република я управлява почти двойно повече от парламента ѝ, той определено доминира политиката. Ето как Румен Радев се сдобива с все повече власт:
Основният фокус на изказването беше върху икономическите последици "за хората", похвала за действията на служебното правителство и размахване на пръст към партиите, участващи в изборите след седмица. И ако човек се взре по-подробно в текста, може и да не разбере, че повод за него е обявяването на мобилизация от Путин и войната му (спомената само два пъти, като "тази война"), загубен във вечните предизборни дъвки като "възстановяването на строителството на автомагистралите "Хемус", "Струма" и другите основни пътни артерии", Шенген и т.н.
Радев каза, че в първите часове на войната на 24-и февруари е свикал консултативна среща с държавното ръководство, на която руската агресия срещу Украйна е била заклеймена като категорично недопустима. Забрави обаче да спомене други свои думите от тези дни: "Видно е, че Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира".
Трябва да се има предвид и, че от четвърти май миналата година редовен кабинет, избран от парламент, е управлявал 232 дни, а Радев чрез служебни правителства - 266.
Думите се разминават с действията
Действията на Радев и правителството му за пореден път се разминават с думите. Така например с действията или бездействията си през последната седмица служебният кабинет с премиер Гълъб Донев забави декларацията за встъпване на България в делото за геноцида в Украйна. Делото се води срещу Руската федерация в Международния съд в Хага и е основна тема за обсъждане на есенната сесия на ООН. Правният документ е бил изготвен от юристите на Министерството на външните работи за заседанието на кабинета на 21-и септември, но не е допуснат за разглеждане. Декларацията е трябвало да бъде обсъдена от участващите страни на 22-и септември в Ню Йорк, където тече сесията на ООН, а Украйна е помолила всички страни (40) да подадат декларациите си до 30 септември. Това е "пропуск" само от последната седмица на последния кабинет на Радев.
Основна "опорна точка" на сегашното управление бе да докаже, че предишното коалиционно правителство, начело с "Продължаваме промяната", е направило едва ли не престъпление, спирайки покупките на газ от "Газпром", а кабинетът, назначен от Радев, ще оправи това. Разбира се, мантрите за осигуряване на евтин руски газ в период на санкции на ЕС и представянето на "Газпром" като единствена алтернатива бяха несериозни. Все едно, че не съществува война срещу независима държава, започната от същата тази Русия, и все едно, че Путин не използва газа като оръжие. Междувременно "Газпром" дори от кумова срама не демонстрира желание за преговори. И така служебното правителство пак търси втечнен газ от танкери, за който два месеца обясняваше колко престъпно скъп е.
Не трябва да не забравяме и усилията на Радев да не бъде изпратена оръжейна помощ на Украйна от безкрайно остарелите български оръжия съветско производство, докато други страни от бившия социалистически страни ги дариха на Украйна и бяха компенсирани от партньорите с далеч по-нови и модерни оръжия. Загадъчно и без мотиви Радев оправдаваше това с огромната българска общност в Украйна, но пък пропусна да осъди тези дни забраната на българския език в окупираното от Путин Запорожие, за която съобщи професор Михаил Станчев, преподавател в университета в Харков.
Щетите са налице
Имиджовите вреди за партиите участнички в последното правителство са видими от резултатите на социологическите агенции. Но основната щета от извършеното от Радев и правителството му е спрямо общественото мнение. Голяма част от зрителите на новините са останали с впечатлението, че "Газпром" е нещо много хубаво, а лошата Европа не дава да ползваме евтиния и хубав руски газ, затова ни чака гладна и скъпа зима. Не защото Путин нападна независима Украйна, което беше предшествано от ултиматум България да излезе от НАТО.
Истината няма стойност в нашите дни, в които определящо е общественото мнение, а то е симулакрум - отражение на отражението на истината. А симулакрумът, който Радев и министрите му създадоха, е в полза на Путин.
Така двойната игра на българския президент, който се опитва да балансира между Изтока и Запада и най-вече да не ядоса Русия и самодържеца Владимир Путин, всъщност е в полза на Русия. А не в полза на България и българския народ. Не е и в полза и на ЕС и НАТО и възприятието им от българския избирател.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Георги А. Ангелов, ДВ
