Областта на пъпа, където е центърът на тежестта на човешкото тяло, е ключова за успехите на чернокожите в бягането и на белите – в плуването.
Това е едно от заключенията в изследване, публикувано в „International Journal of Design and Nature and Ecodynamics“.
Според учените, направили проучването, ако двама бегачи и двама плувци – бели и чернокожи, с един и същи ръст бъдат сравнени, се оказва, че не ръстът им има значение. Разликите в постиженията им се дължат от положението на пъпа им и съответно – на центъра на тежестта.
Според един от авторите на изследването – професор Ейдриън Биджън от Университета в Дюк, Южна Каролина, при физиологията на бегачи от западноафрикански произход центърът на тежестта е определено по-високо отколкото при техните конкуренти от европейски произход. Това определено им дава изключително предимство при спринта.
Атлетите от западноафрикански произход имат по-дълги крака от европейските, което означава, че пъпът им се намира 3 см. по-високо отколкото при белите, пояснява той. Тази разлика дава на чернокожите атлети „скрито предимство на ръста“ от 3% спрямо белите, което се изразява в по-голяма бързина на пистата. „Придвижването е основно непрекъснат процес на падане напред, а маса, която пада от по-високо, пада по-бързо“, обяснява още ученият.
В басейна обаче нещата изглеждат доста по-различно - там белите имат предимство, тъй като торсът им е по-дълъг отколкото този на чернокожите африканци, което означава, че пъпът им е по-ниско, продължава проф. Биджън. „Плуването е изкуството на плувеца да се плъзга по вълната, която създава. Плувецът, който създаде най-голяма вълна, напредва най-бързо, а колкото по-дълъг е торсът му, толкова вълната е по-голяма“, обяснява професорът.
Изследването показва, че европейците имат торс средно с 3% по-дълъг от този на африканците от Западна Африка, което им осигурява аванс в бързината от 1.5% в басейн. Азиатците имат също толкова дълъг торс, спрямо общия ръст, колкото и европейците. Те обаче са по-дребни на ръст и така губят това предимство в скоростта.
