Щом чул как президентът на Русия Владимир Путин обявява ”частична мобилизация” за войната в Украйна, Алекс - бивш руски офицер, скочил в колата си и карал чак до Финландия само с един куфар багаж.
"Не искам да убивам хора от моя славянски народ, мои братя и сестри", казва за АФП четирийсетгодишният военен от резерва, настанен в скромна хотелска стая в северната страна, където е пристигнал в четвъртък.
"Изпитвам физическо отвращение да се намирам сред наши, руски граждани, които подкрепят войната", обяснява Алекс, който работи като инженер по информатика.
Родом от Крим - полуостров в Южна Украйна, анексиран от Русия през 2014 г., Алекс говори от първо лице, без да разкрива изцяло самоличността си, от страх да няма последици за жена му и дъщеря им, които е бил принуден да остави в Русия.
Заради офицерското си минало Алекс се страхува, че е сред онези, които Русия смята да мобилизира за украинския фронт. "Служил съм в армията осем години (. . .) Имам офицерско звание. Аз съм първият застрашен", посочва той.
Според него "всичко се променило", в деня след обявяването на мобилизацията участвал в демонстрация в Санкт Петербург и видял колко малко негови съграждани се събрали. Тогава осъзнал, че "вече нищо не може да се направи" за Русия, и днес е сигурен, че страната ще се срине: "Знам какво представлява руската армия отвътре, дълбоко убеден съм, че Путин ще изгуби".
"Роби, които не искат да се бият, никога през живота си няма да победят когото и да било", уверява бившият офицер, цитиран от БТА.
Роден в кримския град Севастопол преди разпадането на Съветския съюз, Алекс прекарва известно време с украински паспорт, но започвайки военна кариера, не успява да запази двойното си гражданство.
Днес родителите му го смятали за "предател" и той "нямало да се учуди", ако майка му го издаде на руското разузнаване ФСС - Федералната служба за сигурност.
През юли, когато рестрикциите по границите заради КОВИД-19 са отменени и влизането във Финландия отново става възможно, Алекс започва да работи за доброволческа мрежа, наречена "Рубикус". Тя подпомага украинци, евакуирани насила в Русия, да напуснат федерацията.
За целта получава туристическа шенгенска виза, с която може да придружава украинци до Финландия и Естония.
Алекс е разтревожен от решението на Хелзинки скоро да блокира влизането на руски граждани с такива визи - гласът му се разтреперва, щом заговори за украинците, опитващи се да бягат.
"Украйна е моето отечество. А Русия е моят дом. В този момент моят дом убива моето отечество", отронва той.
Изправена пред приток на руснаци на границата й след заповедта на Владимир Путин за мобилизация от сряда, Финландия заяви в петък, че "значително ще ограничи" достъпа им до северната страна, станала още през лятото транзитен коридор за останалата част от Европа.
Алекс казва, че разбира опасенията на Хелзинки, но смята, че това е грешка. "Повечето минаващи границата (. . .) не искат да убиват, не искат да служат на режима", изтъква бившият офицер.
По думите му Западът не бива да вижда във всеки руснак виновник за войната в Украйна. Затваряйки границите, Западът "отхвърля" руснаците, "които все още вярват в него", казва той.
Днес Алекс прави всичко възможно, за да изведе семейството си от Русия. Сигурен е в едно: че не иска никога вече да живее в тази страна.
