Президентът и служебният кабинет са разпознаваеми в предизборната кампания с критични решения относно решенията на предишното управление. Освен това изборите през октомври 2022 г. ще се проведат при правила, които не са подобрени спрямо тези през май 2021 г., а в законодателството продължава да има несъответствия и двусмислени разпоредби.
За почти година и половина депутатите не въведоха в Изборния кодекс препоръки на международни наблюдатели и Венецианската комисия за оповестяването и одитирането на финансирането на кампанията. По-малко от три седмици преди вота за парламент по-малко от половината от участниците са спазили законовото изискване да публикуват в публичен регистър информация за своите дарения, реклами и агенции за връзки с обществеността, с които работят, а все още не е включено в закона задължение да отчитат разходите си по кампанията преди изборите, а не след тях.
Към 15 септември програмата за обучение на лицата, натоварени с провеждането на изборите, все още не е започнала.
Това е част от картината, която международните наблюдатели на предстоящия предсрочен парламентарен вот от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) са видели в България. Мисията на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), състояща се от експерти от цял свят, е работила в България от края на август до 15 септември (за изборния ден ще бъде изпратена специална мисия - бел. ред.). Те са срещнали с президента Румен Радев, с представители на вътрешното министерство, политическите партии, организации, активисти и журналисти, пише "Дневник".
В междинния доклад, обхващащ периода от 30 август до 15 септември, пише, че кампанията е съсредоточена предимно върху разделението между участниците в изборите относно енергийните политики, инфлацията и растящите социално-икономически безпокойства, и корупцията.
Акцент в оценката на експертите е участието на президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство.
Като пример за противопоставянето между служебното правителство и предишния кабинет са посочени две съобщения на Министерството на икономиката за предполагаеми нарушения на двама бивши високопоставени държавни служители, свързани с БСП (става въпрос за информация за потенциалния конфликт на интереси на началника на администрацията на бившия заместник министър-председател и министър на икономиката Корнелия Нинова. "Министерството публикува също прессъобщение, посочвайки един от водещите кандидати на БСП, във връзка с предполагаемите нарушения на предишното управление на държавно дружество - бел. ред.).
Мисията на наблюдателите отчита и факта, че откакто бе назначен, служебният кабинет е подменил няколко висши длъжностни лица в ключови държавни ведомства (дадени са примери с областните управители, рокадите в МВР, "Булгаргаз" и "няколко членове на управителния съвет и директори на големи държавни компании, свързани с търговията и доставките на оръжия").
В доклада за пример е даден и създаденият от служебния премиер Гълъб Донев ден след назначаването му т.нар. щаб за енергетиката, както и заявката на правителството да предприеме стъпки за възобновяване на преговорите с "Газпром".
Наблюдателите обобщават управлението на предишното коалиционно управление "с периоди на напрежения", като в доклада са отличени назначенията на висши длъжностни лица (като пример не е даден) на държавни позиции и изпращането на оръжия в Украйна.
"В контекста на промяната от правителството на енергийните политики към по-слаба зависимост от Руската федерация "Има такъв народ" се оттегли от правителството, посочвайки несъгласие относно преразгледания държавен бюджет и опита на "Продължаваме промяната" да премахне възраженията на България спрямо началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС)", е записано в доклада.
Уводът на доклада започва с констатацията, че тези избори ще се проведат при неизпълнени препоръки на организацията и на Венецианската комисия, свързани с регистрацията на кандидатите, оповестяването и одитирането на финансирането на кампанията, ефективното санкциониране на изборни нарушения, оспорването на резултатите от изборите и мерките за насърчаване на участието на жените и представители на малцинствата.
Според организацията в "законодателството има несъответствия и двусмислени разпоредби".
Наблюдателите констатират, че заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК), които може да следят онлайн, често са прекъсвани "за непублични работни срещи с цел допълнително обсъждане на проекторешенията, а излъчваните на живо заседания понякога биват заглушавани без основателна причина".
Експертите констатират, че участниците в предизборната кампания разчитат основно на социалните мрежи за популяризиране на своите послания, както и на традиционно агитационни материали. Тук също са посочени недостатъци на Изборния кодекс:
Експертите се позовават на събеседници, които са споделили отдавна констатирани проблеми като "концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които продължават да водят до намаляване на плурализма и отслабване на общественото доверие в работата на журналистите".
Към тази констатация в бележка под линия за примери са дадени Би Ти Ви и "Нова телевизия", които освен телевизионни канали притежават по няколко много популярни радиостанции и новинарски уебсайтове.
В същата бележка са посочени и многократните протести срещу Емил Кошлуков, който все още е генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), въпреки че мандатът му изтече.
"Според някои събеседници това положение (фактът, че Съветът за електронни медии не успя да избере нов генерален директор на обществената телевизия и така остави за неясно колко време Кошлуков - бел. ред.) създава несигурност и обезсърчава аналитичното отразяване, както и журналистическия контрол над участниците в изборите."
В доклада е записано: "Печатните медии до голяма степен са се превърнали в онлайн медии, докато разследващата журналистика, базираща се на данни, макар и да достига до по-малка аудитория, поддържа плуралистичен, основаващ се на факти дебат и призовава към политическа отчетност."
Пред експертите на ОССЕ събеседниците им са отбелязали, че все още продължава да съществува проблемът с купуването на гласове, въпреки че машините за гласуване елиминират определени рискове.
