Платената политическа реклама в кампанията за изборите на 2 октомври е струвала на политиците общо 3 020 075 лв. без ДДС. С данъка сумата става около 3.6 млн. лв. Това показват данните на Института за развитие на публичната среда(link is external), базирани на договорите, които медиите са сключили с участниците във вота до 28 септември включително. Институтът наблюдава 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции.
Кои партии похарчиха най-много
На първо място е „Продължаваме Промяната“ с 675 020 лв. Формацията е вложила над 480 хил. лв. за предизборна реклама само за периода 20-28-и септември. Основният дял (над 50%) от средствата на формацията е насочен към големите частни телевизии у нас – bTV и Nova. ПП е разходвала значителни суми и за отразяване в БНТ (където е насочен и целият й медиен пакет), вестниците 24 часа и Труд, онлайн медии и др.
На второ място по разходи са „Демократична България“ с 419 231 лв. От коалицията продължават да залагат на големите телевизии у нас – bTV, Nova и БНТ, в които тя е вложила над 85% от средствата си.
След тях се нарежда „БСП за България“ с 338 193 лв. При тях основно перо продължава да е договорът за Гугъл реклама чрез агенция-посредник, който бе публикуван на интернет страницата на в. „Стандарт“. Това споразумение обаче включва показване на банери в сайтовете на още 25 други онлайн медии (сред които bradva.bg, petel.bg, vihrogon.bg, uniconbg.com, vecherno.com, vijti.com, onovini.eu, silnabulgaria.eu и др.). От левицата са насочили средства още към обществената БНТ, партийната си телевизия, вестници и онлайн издания.
Четвърта е ГЕРБ-СДС с 319 636 лв. От коалицията са вложили едва около 22 хил. лв. в последната фаза на кампанията. Практиката на ГЕРБ-СДС продължава да е насочена към относително равномерно инвестиране в разнообразни медии – от големите телевизии, до печатни издания и онлайн агенции.
От „Възраждане“ пък имат двойно увеличение в разходите си за реклама спрямо данните от 20-и септември. Така партията е на пето място по разходи за медии с 310 105 лв. Следва я „Има такъв народ“ със 173 561 лв.
Две формации – „Народна партия истината и само истината“ и „Национално движение единство“, както и двата инициативни комитета, нямат обявени договори за отразяване с наблюдаваните от института медии.
Кои са най-предпочитаните медии през тази кампания
И в края на кампанията с най-много приходи – 598 880 лв., е БНТ. Това е увеличение с близо 200 хил. лв. спрямо предходния период. Обществената телевизия има договори с общо 19 от участниците в изборите, като основните ѝ приходи са от ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Тарифите за реклама в БНТ са по-ниски в сравнение с големите частни национални телевизии, тъй като те се определят от Министерски съвет за всяка предизборна кампания. Така очевидно връзката ефирно време-цена при БНТ се оказва с най-голямо влияние при избор на медийно поле за изява от участниците в предстоящите избори.
Частните bTV с 566 307 лв. и Nova с 428 809 лв. се нареждат на второ и трето място по привлечени приходи в края на кампанията. И двете медии имат подписани договори за реклама на едни и същи формации – ПП, ДБ, „Възраждане“, ИТН и ГЕРБ-СДС. Тези телевизии са увеличили неколкократно приходите по линия на политически пиар в последните десет дни.
С 311 229 лв. „Евроком“ следва двете големи частни телевизии. Основният дял от тази сума е по линия на договор с „Възраждане“. Медията има сключени споразумения за платено отразяване с общо 16 формации. Освен тях има и 13 споразумения за безплатно отразяване на участници в кампанията.
Четири медии не са публикували сключени договори – вестниците „Борба“, „Ние“ и „Арда NEWS“, както и онлайн платформата „Фрог нюз“. Въпреки това отново някои от тях не спазват изискванията на Изборния кодекс, като публикуват политическа реклама.
Нужда от стриктен контрол
В края на кампанията най-много разходи за медии са направили седемте парламентарно представени партии в размер общо на 2.04 млн. лв., което е две трети от всички вложени средства. Същевременно право на медийни пакети имат 17 партии, 3 коалиции и 2 инициативни комитета. Към тях е разпределена общата сума от 770 хил. лв., с които да финансират политическото си отразяване в медиите. Подробна информация за това как са разходвани тези средства обаче не може да се представи само на база публикуваните от медиите договори. Те нямат задължение изрично да указват кои техни приходи са от медийни пакети на партиите и кои не. Такава практика в настоящата кампания е въвела единствено обществената телевизия БНТ. В тази връзка е необходимо да се работи за по-стриктен контрол на разходването на медийните пакети и одобряването на съдържанието, което се финансира с публични средства.
