Днес трудът на преводача не се ползва с уважение. Преводаческият труд е подценен, дори в литературните среди се смята, че който превежда поезия е втора ръка литератор.
Това каза пред БНР в Международния ден на преводача поетът и преводач Кирил Кадийски.
Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 г. насам на 30 септември по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). На тази дата се почита паметта на патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 и 406 г.
"Аз нямам нито една литературна награда, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, ако чуете, че някой е получил награда, това е много посредствен автор. Много е рядко талантлив човек да получи награда. Аз пиша сега нещо за корупцията в литературата. Не може да си председател на журито за литературна награда и да я дадеш на своята кумица или баджанак. Няма критерий в България за тези неща", сподели Кадийски.
Той допълни, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - "допирът до книжното тяло води до усещания, различни от това да гледаш в екрана":
"Книгата е като любимо същество, което можеш да го погалиш, а екранът е като депутат, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш".
Кадийски е емблематична фигура в българската поезия и е най-превежданият български поет в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са "Антология на съвременната италианска поезия", както и "Сонети" от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.
