По традиция агенция ”Франс прес” публикува типични характеристики за държавите, в които се провеждат избори. Ето петте неща, които тя смята, че са емблематични за България:
Намаляващо население
Населението на България е едно от най-бързо намаляващите в света. При падането на комунизма през 1989 г. имаше почти 9 милиона жители, но сега има само 6,52 милиона души поради масова емиграция, ниска раждаемост и висока смъртност. Продължителността на живота е една от най-ниските в Европейския съюз - 73,6 години. Липсата на достатъчно значителна работна сила, особено изтичането на мозъци от образовани специалисти, се отразява на икономическия растеж.
Ендемична корупция
България е най-лошо оценената страна в ЕС в Индекса за възприятие на корупцията, изготвен от неправителствената организация Transparency International. Сивата икономика представлява малко под 30 процента от икономическата активност, според една оценка, публикувана от Международния валутен фонд. Подкупите са характерни за много области на обществения живот, включително медицината, образованието, полицията и медиите. Чести са историите за охолния живот на политическия елит - апартаменти, придобити на ниски цени, вили, построени с еврофондове, и привилегии за олигарси. Повечето българи имат средна месечна заплата от едва 870 евро ($853), което е 2,5 пъти по-малко от средното за ЕС. За възрастните хора пенсиите от едва 342 евро (335 долара) означават, че те също се борят да свързват двата края.
Русофилство и мюсюлмани
В исторически план българите често са се ориентирали към Русия, а не към Запада. И двете страни са предимно славянски и православни и използват кирилицата, за която България твърди, че е създадена на нейна земя. Москва също изигра решаваща роля в освобождението на България от османско владичество през 1878 г. и страната беше най-лоялният сателит на Съветския съюз по време на комунизма.
От османско време България е наследила 13-процентно мюсюлманско малцинство от етнически турци, помаци (българи, приели исляма под османско владичество) и някои роми.
Кисело мляко и рози
Страната се гордее с откриването на кисело мляко - твърдение, оспорено от съседна Турция - и дори е дала името си на бактерията, която е незаменима при производството му: Lactobacillus bulgaricus (LBB). Българският изследовател, студентът по медицина Стамен Григоров, открива бактерията през 1905 г., докато изучава хранителните навици в южните Родопи на България.
Друга национална емблема е розата дамаскена, чието масло е задължително в почти всички парфюми от висок клас. Наред с Турция и Мароко, България традиционно е един от водещите световни износители на розово масло. От нежните розови листенца българите правят и сладко от рози и дори розова ракия, припомня БГНЕС.
Езически корени
Празничният календар на България включва много следи от нейното предхристиянско езическо минало. Един пример е традицията на "кукерите", които дефилират в сложни костюми на чудовища, за да прогонят лошите зимни духове в края на сезона. Друга, която е преплетена със съвременните религиозни дати, са "нестинарите", които играят хоро върху жарава на празника на Свети Константин и Елена.
