България провежда четвъртите си парламентарни избори за последните 18 месеца. Няма обаче признаци, че страната е на път да излезе от задънената политическа улица. Тази перспектива безизходица е лоша новина за страна, която се бори с плашещите предизвикателства на корупцията по високите етажи, широко разпространеното руско влияние и инфлацията в навечерието на зимата.
България вероятно е страната от ЕС, която е най-уязвима от пропагандата на Кремъл, и се очаква проруските партии да постигнат известна победа на изборите в неделя, въпреки че популярността на президента Владимир Путин в страната намалява.
През последните години България преживя вълна от политически сътресения. През лятото на 2020 г., в разгара на пандемията, страната бе разтърсена от вълна от антикорупционни протести, които в крайна сметка доведоха до края на почти десетилетното господство на бившия премиер Бойко Борисов, лидер на партия ГЕРБ. Поредиза от парламентарни избори през април и юни обаче не успяха да излъчат кабинет, което потопи страната в дълбока политическа криза.
Кирил Петков, възпитаник на Харвард и политически индивидуалист, излезе от патовата ситуация, като изненадващо спечели изборите през ноември с партията си "Продължаваме промяната". Той обеща да се бори с ендемичната корупция и да проведе дългоочакваната съдебна реформа. Поемайки необичайно проамерикански и пронатовска позиция за български лидер в сблъсъка с Путин, той също изгони десетки руски дипломати, обвинени в шпионаж, и зае силна позиция срещу нахлуването в Украйна. През юни обаче неговото крехко четирипартийно правителство беше свалено, след като не успя да оцелее след вот на недоверие.
Сега проучванията на общественото мнение показват силно фрагментиран парламент със седем или осем партии. На първо място вероятно ще е партията ГЕРБ на бившия премиер Борисов. Очаква се да спечели около 26 процента от гласовете, според последните проучвания на обществените нагласи на "Politico". Партията на Петков "Продължаваме промяната" се очаква да е втора с 18 процента. Третото място е силно оспорвано между Движението за права и свободи с 12 процента, социалистите с 11 процента. За него се бори и прокремълската, крайнодясна партия "Възраждане”, която се очаква да получи 10 процента. 6% се очаква да получи антикорупционната партия "Демократична България".
Друга проруска партия - новосъздадената "Българско възход" - също се очаква да влезе в парламента.
Борисов е твърде токсичен
Въпреки че социолозите прогнозират, че Борисов е готов за завръщане, малко вероятно е неговата партия да събере достатъчно гласове, за да състави правителство на мнозинството. Въпреки че ГЕРБ се опитва да предложи маслинова клонка на политическите си съперници, демонстрирайки ентусиазъм за коалиционни преговори, мнозина продължават да виждат партията като токсична и да я критикуват за корупционните проблеми в страната.
И ГЕРБ, и ПП споделят сходни виждания за проевропейското бъдеще на страната и обещават подкрепа за Украйна, но коалиционно правителство между двете изглежда малко вероятно, точно поради опетнената репутация на ГЕРБ по отношение на корупцията.
Докато политическите наблюдатели са предпазливи, че гласуването в неделя ще разреши политическата безизходица, те казват, че политиците може да бъдат принудени да седнат на масата за преговори.
Руският възход
Бъдещите отношения на България с Русия също са поставени на карта в този вот.
По време на краткото си управление Петков втвърди позицията на страната срещу Кремъл, но този подход беше толкова кратък, колкото и неговият кабинет. Реториката към Русия се смекчи веднага след като президентът Румен Радев назначи служебен кабинет през август, предизвиквайки опасения, че България се връща към приятелската си позиция към Москва.
Временният кабинет започна преговори с "Газпром" за възобновяване на доставките на газ, въпреки усилията на предишната администрация за диверсификация на газовите доставки. През април Русия спря доставките на газ за София, след като балканската страна отказа да плаща в рубли.
Ако изборите в неделя отново доведат до задънена улица, Радев ще трябва да назначи поредна служебна администрация.
Що се отнася до промосковските партии, Възраждане, анти-ЕС и проруска националистическа партия, е готова да удвои подкрепата си в сравнение с изборите през ноември. Очаква се и "Български възход" да получи достатъчно подкрепа, за да премине 4-процентната бареза за влизане в парламента. Стефан Янев основа партията малко след като беше освободен от поста министър на отбраната в кабинета на Петков след нежеланието му да нарече "война" нахлуването на Путин в Украйна.
Анализаторите се опасяват, че умората от изборите ще обезсърчи много българи да отидат до урните и прогнозират ниска избирателна активност. Миналия ноември едва 40 процента от българите отидоха да гласуват. Наблюдателите не изключват нов предсрочен вот, в случай че изграждането на коалиция се провали. Те обаче смятат този вариант ще е пагубен както за страната, така и за политическите лидери.
превод и редакция: Джесика Вълчева
