След бурното разместване през миналата година, сега пластовете в българската политика започват да улягат. През юли и ноември 2021 г. имаше изригване на вулкани и поява на нови планини – Слави Трифонов и „Продължаваме промяната“. Сега в парламента влиза само един нов играч – Стефан Янев, но той не е планина, а малък хълм.
Именно заради това улягане на пластовете социологическите сондажи предсказаха много точно резултата от вота, докато през ноември м.г. нито една измежду социологическите агенции не позна победителя, а през юли – само някои от тях.
Българската политическа система не е с една доминираща сила (както е в Унгария и Сърбия, например), не е двупартийна като в САЩ, и най-важното – не е двуполюсна. Поради това правителството ще се формира трудно и ще бъде нестабилно. Коалицията между партии е лесна, но между полюси – изключително трудна, защото те се отблъскват помежду си. Видяхме как мъчително се сформираше и функционираше правителството на Кирил Петков. Наличието на много полюси се предопределя от липсата на единна ос, около която да се структурират политическите играчи. В момента активни са няколко такива оси – ГЕРБ и анти-ГЕРБ, Русия срещу Запада, ляво-дясно, либерална-консервативно.
ГЕРБ си върна първото място, защото споменът от управлението на Борисов започна да избледнява и това намали височината на анти-ГЕРБ вълната, която на два пъти решаваше изхода от изборите през миналата година. Иначе партията си остава one man show, предлагаща образа на своя лидер на избирателите от всички социални групи и идейни лагери. Самият Борисов бе активен в кампанията, народняшко-дебелашкият му изказ дразни мнозина, но има и хора, които го харесват. Освен това електоралната мощ на ГЕРБ стъпва върху добре изградени местни партийни структури, разклонени и активни клиентелистки мрежи, очакващи ново включване във властта, и, разбира се - кметовете и общинските съвети в повечето големи градове.
Залогът за „Продължаваме промяната“ на тези избори бе да останат една от двете най-големи партии след не особено успешното управление, завършило с безславен край. Наративът на Петков и Василев си остава същият – анитикоруционен, отрицание на управленските практики на ГЕРБ плюс втвърдяване на тона в полза на евроатлантическата геополитическа ориентация. Кирил Петков опитваше да поддържа искрата на анти-ГЕРБ настроенията чрез своята типична еуфорична и натрапчиво непохватна реторика. Към това Асен Василев добавяше твърди леви нотки – социален бюджет, постоянно нарастване на пенсиите и минималната заплата и т.н. „Продължаваме промяната“ все още не е ясно оформена партия, мисля че няма и местни структури, но явно се готвят за дълга игра, щом вече декларираха, че остават в опозиция.
ДПС си взе своето. Това не е точно партия, а добре смазана електорална машина. Гласовете на етническите турци са гарантирани, но по-интересно е мощното проникване на ДПС в области, където няма турци. Сега партията на взема 23,8% в Монтана (втора сила), 13,6% във Видин, 10,7% във Враца, 9,8% в Ловеч. И понеже това гласуване в Северозападна България се повтаря вече няколко пъти, то вече надхвърля рамките на еднократно плащане в изборния ден и върви към формиране на по-трайни клиентелистки мрежи.
„Възраждане“ удвоява резултата си в сравнение с миналите избори, но явно амбициите на нейния лидер са по-големи. Вода в мелницата на Копейкин наливаше разгарянето на страстите около войната на Русия в Украйна. Бидейки по-радикален, той печели от това, защото пропутинските ориентираните избиратели не са никак малко. Всъщност голямата цел на „Възраждане“ е да привлекат гласовете на всички антисистемно настроени българи – тези, които са против НАТО, ЕС, либералната демокрация и срещу политическата класа като цяло. Това обаче е трудно постижимо – на 2 октомври мнозинството от избирателите с такива нагласи си останаха вкъщи. Освен това сега Копейкин не разполагаше с ракетата носител, която го вкара за пръв път в парламента през миналата година – заради затихването на COVID-пандемията говоренето срещу ваксините и зелените сертификати вече не е актуално. И още нещо – „Възраждане“ е градска партия, тя взема двуцифрен процент в София и Пловдив и Варна, а също и в Русенска, Бургаска и Старозагорска области.
Корабът на БСП продължава да потъва бавно, но неотклонно. За пръв път след рухването на комунизма бившата комунистическа партия взема едноцифрен процент от гласовете. През миналата година Корнелия Нинова успя да заглуши тревогата от потъването с фанфарите за влизането в управлението, но сега май няма да й се получи. Единствената добра новина за нея е, че явно няма солиден теч на избиратели от БСП към Копейкин.
Демократична България се оказа в ролята на потенциален младши партньор в прозападния либерален лагер, след като „Продължаваме промяната“ навлезе мощно в тази електорална ниша. Сега коалицията е изправена пред труден избор – дали да замете под килима анти-ГЕРБ говоренето и да влезе в коалиция, водена човек на Борисов, или да остане в опозиция.
Донякъде изненадващо в парламента влиза и безличния Стефан Янев. Защо 4,6% от гласувалите са го предпочели? Солиден човек с костюм и вратовръзка, бивш генерал, който ни бе премиер половин година и това го направи видим. Към него се насочват по-умерените фенове на Путин и противниците на ГЕРБ, които не харесват истерично-хаотичния стил на „Продължаваме промяната“. И най-вече – привърженици на Румен Радев, които просто се решили, че на тези избори партията на президента е „Български възход“.
Приказката „Слави Трифонов политик“ приключва.
Пламен Димитров
