Данните от последното преброяване на населението не са изненада, то потвърждава всички тенденции, които през последните 40 години са характер за страната ни. Не е изненадващо, че населението намалява, като се имат предвид демографските показатели и фактът че, България е „отдаваща страна“ - хората емигрират. Това коментира пред БНТ Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ.
„Демографските процеси се развиват доста бавно, но не са необратими. При подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат“, посочи тя.
Данните по годините на преброяване показват, че на територията на България са живели различен брой хора - от 2 милиона през първото преброяване в Княжество България до почти 9 милиона през 1985 г.
Застаряващото население не е характерно само за България, а за всички развити страни в ЕС, но при нас този дял става твърде висок.
„В регионален аспект има региони на страната, в които преброяването показва, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за населението в активна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население“, каза Магдалена Костова.
Раждаемостта у нас е на нивото на средната в ЕС, но смъртността в България е най-високата в Съюза. Имаме най-голям негативен естествен приръст между новородени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията - около 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години.
„Емигрират предимно млади хора, в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е около 28 години - тя е една от ниските в ЕС, защото този показател все повече се увеличава. Това обаче не е показател, който влияе върху броя на родените деца“, обясни Костова и добави: „Трудно е да се каже колко са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни“.
„Те са обект на преброяване в държавите в които пребивават. Всички държави почти едновременно правиха преброяване в този период, така че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои държави колко българи живеят“, добави експертът.
