Да видя дали съм разбрал правилно…
Победителят,
Алфа мъжкарят,
Алфата на всички алфи,
Най-подготвеният политик (по негови думи),
Най-успешният премиер (пак по негови думи),
Бащата на народа,
Строителят на нацията,
Човекът, сам построил Потока,
Човекът, сам построил тия хиляди километри магистрали,
Човекът, олицетворение на мемето „Ей с тия две ръце, човек“,
Асфалтиращият даже Млечния път,
Спасителят, спуснат от небето,
Полубогът, който може всичко,
Човекът, пред който даже и Чък Норис изглежда некадърен,
Властелинът на чекмеджетата,
Мастърът на раздавалките,
Управникът по телефона,
Набивачът с 200,
Борецът срещу хаоса,
Спиращият ентропията,
Истеричният опозиционер,
Менискусът на политиката,
Човекът, без който Вселената щяла да спре,
Подаряващият кученца,
Конграчулейшънът на Европа,
Човекът, който ни открадна 12 години от живота и ни завря в корупция и застой…
Та този човек сега го е страх да отиде да разговаря с потенциални партньори и се крие зад гърба на Пухльо? Така ли?
Страх го е да даде нормално интервю и страхливо изпраща верните си лейтенантчета по всички телевизии, за да мажат лъжите му? Така ли?
Ама сериозно ли има хора, които може да повярват на цялата тази сценка? Даже първокурсниците от НАТФИЗ правят по-убедителни представления.
Явно жаждата за власт няма граници. На всичко е готов… Едно и също. Година след година. Само и само да е на власт.
Да се скрие зад Пухльо, за да не поеме отговорност за откраднатите милиони, откраднатите години, откраднатите надежди, е толкова жалко…
Само мило и конструктивно ще припомня, че Преходът се обърка в момента, в който на Кръглата маса през 1990 г. ни излъгаха да затворим страницата, да гледаме напред, да не накажем виновните и да ни управляват заедно старите и новите. Тогава се обърка всичко.
Ако нямаме мъдрост да се учим от чуждите грешки, поне да имаме силата да се учим от собствените си. Позор за всички, които приемат колаборацията и изперат мръсотията от последните 12 години.
Facebook, Любомир Аламанов
