Да ви разкажа една приказка… Идва зима. Цените растат. Парното скача. Хората се притесняват. Медиите гърмят. Бившите управляващи, ръководени от член на БКП, не искат да признаят, че са вкарали държавата в криза. Не искат да поемат отговорност.
Искат да размият нещата.
Бившите управляващи, ръководени от член на БКП, започват да предлагат на демократичните партии да се направи общ кабинет за преодоляване на кризата. Отново нито дума защо сме в тази криза. Призовават да се затвори страницата. Да спрем да гледаме назад, да работим „за хората“. Даже предлагат най-добрите министерски места на демократичните партии, за да се види, че нищо не искат за тях си.
Уж независими анализатори подемат темата и облъчват цялата държава с мъдри думи как трябва „национално съгласие“ за „национално спасение“. И който не се съгласи на това съгласие, без да се гледа назад, е предател. Предател. Предател.
Думата кънти по всички медии.
Демократичните партии не издържат и приемат. Прави се общо правителство. На националното съгласие. Но демократичните партии са забравили един факт. Важен. И това е, че бившите управляващи, ръководени от член на БКП, изобщо не се интересуват от народа, защото са политически измамници.
Следва страшна зима. Демократичните партии се опитват да оправят кошмара, оставен от Бившите управляващи, ръководени от член на БКП. Трудно е, ужасно е. Хората намразват всички политици. Включително и демократичните партии. Защото хората виждат как демократичните партии управляват заедно с Бившите управляващи, ръководени от член на БКП.
Докато демократичните партии се опитват да оправят батака, Бившите управляващи, ръководени от член на БКП, прибират всички икономически лостове, всички фондове, всички пари на държавата. И тайно се смеят на демократичните партии. А и на хората. Защото са политически измамници.
На изборите следващата година демократичните партии печелят. Но с много по-малко от очакваното. Защото хората ги свързват с Бившите управляващи, ръководени от член на БКП. И това не им дава стабилно мнозинство. Следват кошмарни години на разграбване и развитие на мафиотски структури.
Едва когато става напълно ясно, че Бившите управляващи, ръководени от член на БКП, са ограбили всичко, и демократичните партии категорично отказват да правят каквото и да е с тях, само тогава демократичните партии успяват да спечелят достатъчно гласове на изборите.
Как ви се струва приказката? Нещо познато?
На практика това се случи през 1990 и 1991 г. Последствията се точиха до 1997 г.
Когато един член на БКП, тежък политически измамник, откраднал 12 години от живота ни, предлага всичко да се замете заради „национално съгласие“, винаги си спомням онези години. И онова предложение за „национално съгласие“. И кошмарът, и разграбването, и деградацията, които последваха след това. Надявам се, че днешните демократични партии няма да направят грешката от тогава.
2022 г. сме, а се усеща като 1990 г. Не 12, а цели 30 години ни върнаха назад.
Едни павета не могат да подредят, тръгнали държава да управляват.
Политически измамници.
Спокойна вечер!
Любомир Аламанов, Фейсбук
