„Той се надяваше, че още утре ще получи заслужените пари: Ето на теб, миличък, пий и се весели…“ Така описва Гогол капитан Копейкин, който чака от императора да бъдат оценени неговите заслуги в служба на същия този император. Капитан Копейкин е второстепенен, но ярък герой от „Мъртви души“.
В крайна сметка обаче Копейкин остава излъган в своите надежди и потъва някъде в дебрите на чиновническо-полицейската Русия, за което авторът пише: „…къде отиде Копейкин не е известно; но не бяха минали два месеца, можете да си представите, когато банда разбойници се появи в Рязанските гори и главатарят на тази банда беше, господине, не някой друг…“. Сещате се – Копейкин.
***
Всички прилики и съвпадения с днешното време и герои са… случайни, естествено.
Сюжетът днес. Лидерът на „Възраждане“ подканил журналист от „Дневник“ да напусне пресконференцията, организирана от Костадин Костадинов в БТА. Не станало, както искал. След кандърми и неприятни сцени Костадинов и придружаващите го лица напуснали залата. Пред репортери той заявил, че е нужен закон за медиите, за тези, които се финансирали отвън и прочие.
Костадин Костадинов при президента Румен Радев, загрижен за народа...
Другите представители на медии не реагирали, не бойкотирали събитието в защита на своите колеги и се разбра, както обикновено, че свободата на словото и независимостта на медиите са твърде относителни в България.
***
14 ти 2022 г.
Руският президент Владимир Путин подписа Закон за контрол върху дейността на лица, които са под чуждо влияние. Документът обобщава действащите норми на руското законодателство относно чуждестранните агенти. Влиза в сила от 1 декември 2022 г. Документът, по-специално, изяснява понятията "чуждестранен агент", "чуждестранно влияние", "чуждестранен източник" и "политическа фигура". Освен това законът определя кой трябва да бъде признат за чуждестранен агент. Той също така въвежда единен регистър на чуждестранните агенти в Русия. Законът установява и редица забрани за чуждестранни агенти. Освен това на лицата, признати за чуждестранни агенти, ще бъде забранено да преподават в държавни и общински образователни организации и да извършват образователна дейност по отношение на непълнолетни. Същото се отнася за пуликации в медиите, както и финансиране на самите медии.
Путин. Портрет от худ. Николай Копейкин
Веднага след това от Креъл към ФСБ (наследник на КГБ) и ГРУ (военното разузнаване) са спуснати 60 пункта, по които трябва да се оценява ситуацията в Русия, както и военно-политическата обстановка. Според тези указания ще се предприемат действия, в това число административни, наказателни и съдебни спрямо медии, които нарушават правилата, определени в закона.
Точка.
***
Този номер с медиите не е от вчера. Кремъл и съветските/руските тайни служби имат традиции в намесата в работата на медиите и журналистите.
Военното разузнаване на Съветския съюз организира през 1972-1973 г. публикуването на над 5000 статии в индийски медии в подкрепа на Индира Ганди, която по това време е министър-председател. Не плащали по официален път, но са плащали и материалите са публикувани.
През 1980 година отново военното разузнаване на Русия разпространява „достоверна информация“, че епидемията от СПИН е тръгнала от секретна военна биологическа лаборатория на американската армия. Показани били документи. И за това медийно „разкритие“ са платени доста пари по традиционните тайни схеми. Оказало се, че документите са фалшиви и са изработени в лаборатории на тайните служби.
Един от известните шефове в съветските тайни служби Леонид Шебаршин признава, че в редакциите на изданията по света, винаги се намирали „отзивчиви“ журналисти и издатели, които за пари, подаръци или притиснати с компромати, са публикували каквото им се даде. Шебаршин е отговарял за дезинформационните кампании през 70-те и 80-те години на м.в. Според него единственото издание, с което руските служби ударили на камък, било Washington Post. Дори с предложените огромни „хонорари“ не успели да „пробият“ нито един човек от редакцията.
Шебаршин разкрива също, че съветските служби плащали за материали, които величаят „бащата на перестройката“ Горбачов в западни издания, а в пресата в Източния блок пускали такива „по указания“. В страни като България не се налагаше да убеждаваме дълго ръководители на пропагандата в БКП или главни редактори. Повечето бяха свикнали да им се „спускат задачите“ и охотно се заемаха с тяхното изпълнение. Лесно беше и с читателите, зрителите и слушателите, защото бяха приучени да възприемат всяка информация от Москва за истина.
Леонид Шебаршин се застрелва у дома си през 2012 г. Още трима негови колеги загиват по съмнителен начин. Всички те отговаряли за осигуряване на достъп до медии в соцлагера и прокарване през тях на съветската пропаганда. Дмитрий Лисоволик, който отговарял за отдела по дезинформация, случайно паднал от терасата на жилището си...
***
В сегашно време.
Фабриката за тролове, с щаб в Санкт Петербург „зарежда“ създадената мрежа и спуска задачи на всички клонове в Европа. Особено внимание се обръща на Балканите, и в частност на Балканите. Огромния апарат се финансира от „главния готвач“ на Путин, олигарха Евгений Пригожин. Същият, който финансира и частната армия „Вагнер“, която в този момент набира затворници, които изпраща да се бият в Украйна.
Худ. Николай Копейкин
Компанията, която финансира медии в други страни отначало се нарича Internet Research LLC. По-късно става TEKA LLC, Miksinfo LLC до средата на 2019 г. Служителите наричат работното си място FAN - тоест Федералната новинарска агенция, компанията майка на медийната фабрика на Евгений Пригожин. При кандидатстване за работа бъдещите "тролове" са принудени да подпишат документ за неразкриване на случващото се в офисите на агенцията. Въпреки това вече няколко души са се осмелили да нарушат тези забрани. Още през 2015 г. бивш служител на „фабриката“ Марат Буркхард разказа подробно пред Радио Свобода за това как е работил като трол. След него проговарят и други. Включително български трол, който разкрива, че в София има поне три офиса, свързани с фабриката в Санкт Петербург. Те наемат офиси чрез поставени лица и фирми и се финансират по различни схеми от фирми на Пригожин.
Нещо повече, в организацията по „вербуване“ на български медии, участват хора от българските служби, сред тях дори известен служител на структурата, която по задължение трябва да се бори срещу подобни влияния.
***
Капитан Копейкин е литературен герой, но той е събирателен образ на хора, които очакват своето възнаграждение за вярната служба. В сравнение със сегашните копейкиновци обаче, той е светъл образ, въпреки агресивния си и досаден характер, защото все пак е бил на фронта, загубил е крак и ръка в сражение. Днешните търсят слава и пари на политическото поприще и са готови на всичко, за да ги получат. Защото са си внушили, че ги заслужават. А е така, защото сме им позволили.
***
Има още един известен Копейкин. Николай Копейкин, популярен художник, музикант, понавач на руския ъндърграунд, опонент на Путин и властта в Кремъл. Странна птица, за когото свободата е висша степен на човешкото достойнство.
Художникът Копейкин позира пред свои герои, граждани на Русия...
***
Когато някой се държи като фелдфебел с медиите, е добре да му се казва и припомня как руските служби и проводници на руската пропаганда от десетилетия контролират чрез пари, изнудване и компромати не само издания у нас, но преди всичко политици и управници, чрез които да надяват намордници на словото. Фелдфебелът по душа, си остава такъв, дори да се накичи с генералски пагони. Такива случаи вече видяхме. С копейкиновците е същото: може да приберат милиони, но богати няма да станат. Защото бедният духом е такъв до края.
Фрог нюз
