Преди седемдесет години, в резултат на опустошителна война, енергетиката - по-специално въглищата - беше тази, която за първи път обедини европейските страни, за да формират общ пазар в стремежа към мир. Днес, в нова ера на война и геополитическо съперничество, отново енергетиката (но този път заради газа) заплашва да разкъса това единство.
Все по-горчиви стават взаимните обвинения за отговора на ЕС на използването на енергетиката и газовите доставки като оръжие от страна на Кремъл. Изглежда това ще е в сянката на днешната неофициална среща на върха на ЕС в прага. Лидерите, които се събират в чешката столица, се надяват да се договорят за общ подход за намаляване на растящите цени на синьото гориво и за защита на бизнеса и гражданите през зимата, а и след това.
Но предизвикателствата пред тях са сериозни. През последните дни избухнаха публични спорове между държавите на най-високо ниво. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна рисковете за европейското единство.
Въпросите, пред които са изправени лидерите в петък, са колкото философски, толкова и технически. Всички лидери ще говорят за нуждата от демонстрация на "солидарност" спрямо Украйна, но представите им за това как трябва да изглежда тази "солидарност" се различават.
От една страна, коалиция от държави настоява ЕК по-бързо да излезе с работеща формула за таван на цената на газа. Те са категорични, че подобна мялка ще е от полза на по-бедните държави. Междувременно Германия, най-могъщият член на блока - която отдавна имаше резерви относно тавана на цените - настоява за алтернативно средство за солидарност. Берлин иска да принуди цените на газа да бъдат по-ниски чрез колективно договаряне на доставки.
Но реториката на европейската солидарност вече се сблъсква с националните интереси, докато правителствата подготвят населението си за ограничено ползване на енергия или режим на тока.
Енергийната криза, подобно на пандемията преди нея, представлява заплаха за ЕС. Страните вече предприеха стъпки, немислими само преди няколко месеца. Германия и Франция поставиха големи енергийни компании като EDF и Uniper под държавен контрол. Страните от ЕС като цяло се споразумяха за значителни, задължителни съкращения на търсенето на електроенергия и финализираха планове за намеса на пазарите, за да облагат печалбите на енергийните компании и да ги преразпределят към гражданите и бизнеса, които се нуждаят от помощ при плащането на сметките си.
Някои дипломати са предпазливи оптимисти, че блокът все пак може да издържи тази зима заради пълните на 90% газови хранилища, както и понижаването на цените на газа на едро. Но, както каза миналата седмица еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, „следващата зима ще бъде още по-трудна“.
Това отчасти се дължи на факта, че блокът ще трябва да започне презареждане на газовите хранилища от следващата пролет без базовата линия на доставките на руски газ, които до тази година осигуряваха 40 процента от нуждите на блока. Другият голям тест за солидарността на Европа, тази зима и след това, ще бъде способността на общността да споделя тези газови доставки между страните в случай на недостиг.
Когато стартира Европейската общност за въглища и стомана на 9 май 1950 г., френският външен министър Робер Шуман посочва, че в основата й ще стои солидарността. "Споделеният пазар за въглища и стомана би направил "всяка война между Франция и Германия … не просто немислима, но материално невъзможна“, посочва той. Докато подобен конфликт остава немислим днес, горчивата борба за осигуряване на основни ресурси все още заплашва европейския проект. Това е най-критичното му изпитание досега.
Преди седемдесет години, в резултат на опустошителна война, енергетиката - по-специално въглищата - беше тази, която за първи път обедини европейските страни, за да формират общ пазар в стремежа към мир. Днес, в нова ера на война и геополитическо съперничество, отново енергетиката (но този път заради газа) заплашва да разкъса това единство.
Все по-горчиви стават взаимните обвинения за отговора на ЕС на използването на енергетиката и газовите доставки като оръжие от страна на Кремъл. Изглежда това ще е в сянката на днешната неофициална среща на върха на ЕС в прага. Лидерите, които се събират в чешката столица, се надяват да се договорят за общ подход за намаляване на растящите цени на синьото гориво и за защита на бизнеса и гражданите през зимата, а и след това.
Но предизвикателствата пред тях са сериозни. През последните дни избухнаха публични спорове между държавите на най-високо ниво. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна рисковете за европейското единство.
Въпросите, пред които са изправени лидерите в петък, са колкото философски, толкова и технически. Всички лидери ще говорят за нуждата от демонстрация на "солидарност" спрямо Украйна, но представите им за това как трябва да изглежда тази "солидарност" се различават.
От една страна, коалиция от държави настоява ЕК по-бързо да излезе с работеща формула за таван на цената на газа. Те са категорични, че подобна мялка ще е от полза на по-бедните държави. Междувременно Германия, най-могъщият член на блока - която отдавна имаше резерви относно тавана на цените - настоява за алтернативно средство за солидарност. Берлин иска да принуди цените на газа да бъдат по-ниски чрез колективно договаряне на доставки.
Но реториката на европейската солидарност вече се сблъсква с националните интереси, докато правителствата подготвят населението си за ограничено ползване на енергия или режим на тока.
Енергийната криза, подобно на пандемията преди нея, представлява заплаха за ЕС. Страните вече предприеха стъпки, немислими само преди няколко месеца. Германия и Франция поставиха големи енергийни компании като EDF и Uniper под държавен контрол. Страните от ЕС като цяло се споразумяха за значителни, задължителни съкращения на търсенето на електроенергия и финализираха планове за намеса на пазарите, за да облагат печалбите на енергийните компании и да ги преразпределят към гражданите и бизнеса, които се нуждаят от помощ при плащането на сметките си.
Някои дипломати са предпазливи оптимисти, че блокът все пак може да издържи тази зима заради пълните на 90% газови хранилища, както и понижаването на цените на газа на едро. Но, както каза миналата седмица еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, „следващата зима ще бъде още по-трудна“.
Това отчасти се дължи на факта, че блокът ще трябва да започне презареждане на газовите хранилища от следващата пролет без базовата линия на доставките на руски газ, които до тази година осигуряваха 40 процента от нуждите на блока. Другият голям тест за солидарността на Европа, тази зима и след това, ще бъде способността на общността да споделя тези газови доставки между страните в случай на недостиг.
Когато стартира Европейската общност за въглища и стомана на 9 май 1950 г., френският външен министър Робер Шуман посочва, че в основата й ще стои солидарността. "Споделеният пазар за въглища и стомана би направил "всяка война между Франция и Германия … не просто немислима, но материално невъзможна“, посочва той. Докато подобен конфликт остава немислим днес, горчивата борба за осигуряване на основни ресурси все още заплашва европейския проект. Това е най-критичното му изпитание досега.
превод и редакция: Джесика Вълчева
