Дружбата със СССР ни е нужна, както слънцето, въздухът и водата за всяко живо същество. Автор на фразата е Георги Димитров. През соца тя бе повтаряна под път и над път, докато не омръзна и на руснаци, и на българи.
От 10 ноември 1989 г. насам за подобни сентенции е обявен тайм аут без определен срок.
Ще речете, че сега същият лаф е видоизменен, като мястото на СССР е заето от САЩ. Така е само на пръв поглед. В действителност има по-близки до българското сърце държави, но ние даже не подозираме за тях. А трябва.
Новият български брат се казва Оман. Това е държава в Арабския полуостров с 3 млн. души население и 300 000 кв.м. територия. 1000 км. от тях е плажна ивица, а останалото - пустини и полупустини. Държавата се управлява от султан Кабус бен Саид.
Не ви занимавам с глупости, имайте малко търпение. Историята е доста мистериозна, но е самата истина.
Преди седмица ЮНЕСКО обяви президента Георги Първанов за символ на демокрацията. Това стана причина той да изостави за няколко дни учителските стачки и посредническата мисия, с която се бе заел, за да отлети в Париж, където му бе връчен съответният плакет. Не знам дали лично е трябвало да участва в церемонията, но такова е било неговото решение. За всички българи това е някакво признание, макар и далеч не всички да го осъзнаваме като такова.
По-интересно е друго. Че за „символ на българската демокрация" по време на 34-тата генерална конференция на ЮНЕСКО го обявява представителят на Оман в организацията Муса бин Хасан. Това става на 16 октомри 2007 г. Десетина дни преди това медиите у нас съобщават друга новина: Султанът на Оман Кабус бин Саид ще строи „Супер Боровец". Става дума за това, че Държавният резервен фонд на арабската държава е купил 33,5% от дружеството „Рила Боровец 2004", което държи проекта. Други 33,5% станаха собственост на фонд „Икуест" с шеф у нас Георги Крумов. Почетният консул на Оман у нас Стоян Денчев вдига още повече завесата: „Представители на султан Кабус бин Саид удваха у нас преди около 6 месеца. Тогава започнаха разговорите първо с „Главболгарстрой", който има основния дял в „Супер Боровец".
Така малко набързо и с доза мистериозност преди месец оманците придобили половината от 67-те процента на „Икуест". Когато обаче всичко се прави в името на държавата и в името на нейния народ - няма нищо лошо. Завистливи черногледци обаче бързо пуснаха слухове, че „Икуест" всъщност била собственост на Румен Гайтански, известен повече като Вълка. Същият, който държеше фирмите за чистота в София и който продаде на „Икуест", т.е. на себе си. Още по-гнусни са манипулациите обаче, че султанът на Оман имал влечения към силния пол, с каквито бил известен и човек от „Икуест". Както е известно, слуховете в България са национален спорт, затова минавам нататък.
Няма как да скрия, че ми изглежда малко странно това съвпадение: първо оманци купуват дял от „Супер Боровец", после техен представител обявява Георги Първанов за „символ на демокрацията". При това Оман е султанат и няма нищо общо с демократичните процеси, каквито ги разбира останалият свят. Да речем, че са оценили по достойнство качествата и заслугите на нашия президент. Как тогава да тълкуваме жестоките нападки срещу него преди няколко месеца. Тогава външният министър на Оман осъди решението на Първанов да аминистира върналите се от Либия медици. Юсуф бин Алауи, верен човек на султана, изпратил писмо до вестник „Ал Яум" в Кайро, в което заявява, че страната му е недоволна от поведението на България, както и от това, че криминално дело се е превърнало в политически случай. „Арабската лига и арабските държави трябва да демонстрират солидарност с нашите братя в Либия по този въпрос", се казва в обръщението.
За да е мистерията пълна, ще добавя, че у нас има село Оман. Има и билка - оман бял и оман чер. Използва се за гнойни рани и противовъзпалително. В Оман работят наши треньори. Както виждате няма нищо случайно, очевидно доста неща ни свързват с тази държава. Затова след като оманците направиха жест към нашия президент, в традициите на добрия тон, редно е и ние да отвърнем със същото. Затова сигурно не е далеч денят, в който султанът или негов близък ще получи орден „Стара планина". Защото султанът на Оман ни дари няколко джипа, както и ремонтира джамията в Шумен.
Орден вече получиха толкова хора, че вероятно някое по-набито око ще открие рекорден резултат във връчванията напоследък. Всъщност в. „Експрес" вече го направи. Така стана ясно, че освен кралицата на Швеция Силвия, орден „Стара планина" са получили още: Кронприцесата, принцът на Швеция Карл Филип, принцеса Маделен, маршалът на кралството, главната дворцова дама, маршалът на кралския двор, началникът на кралските конюшни и др. Същият орден получават и председателят на парламента, на министерския съвет, министрите на външните работи и отбраната. Орден „Мадарски конник" с мечове са получили личният лекар на Негово величество, адютантът му, другият му адютант, церемониалмайсторът, прессекретарят, началникът на протокола, зам.-началникът на протокола и пр. Такова чудо се е случвало само веднъж - когато Леонид Брежнев стана за четвърти път „Герой на България".
За кратък срок от време с орден „Стара планина" са удостоени още г-жа Ангела Меркел - канцлер на Федерална република Германия. Тони Блеър - бивш премиер на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Жозе Мануел Барозу - председател на Европейската комисия, Кондолиза Райс - държавен секретар на Съединените американски щати. „Мадарски конник" за Джефри ван Орден - депутат в Европейския парламент и докладчик за Република България, Катрин Ги-Кен - депутат в Европейския парламент и съпредседател на Съвместния парламентарен комитет "Европейски съюз - България", Тони Лойд - депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Ханс-Герт Пьотеринг - председател на Европейския парламент.
Всички тези хора със сигурност за заслужили държавните ни отличия. Лошото е, че скоростното раздаване не бе съпроводено поне с кратко обяснение за какви заслуги. Българското общество има право да знае кой и защо е награден и какво е направил за страната ни. Така ще можем да оценим по достойнство приятелите на България и освен нагръдни знаци, те да получат и нашата признателност. Защото аз не знам какви са заслугите на началника на кралската конюшня към България. Може да изглеждам невеж в този момент, но наистина не знам. Както не знам защо орден „Стара планина" са получили и хора като Карл Блеха, бивш вътрешен министър на Австрия, който е бил освободен от поста заради водени срещу него дела. Злите езици говорят, че бил тясно свързан с хора от БСП и с тяхно съдействие бил създал институт „Митропа" във Виена, където се обучавали партийни кадри на левицата. Дали това е така или - не, никой не казва.
Преди време същият орден получи и бизнесменът Петър Манджуков. Бяха казани някакви мъгляви заслуги пред българското общество, от които нищо не стана ясно. Говори се, че бил оръжеен търговец, след това купи в. „Дума". Това ли са всичките му заслуги пред Родината? Сигурно има и други, но те остават скрити, което пък води до съмнения в мотивите за награждаване. Защото Петър Манджуков и френският президент трябва да са равни по доста неща, щом носят на гърдите си „Стара планина". Досега единствен Ахмед Доган върна своя орден. Достойна постъпка, ако я разглеждаме като такава. Но всъщност не бе много ясно за какво всъщност му дават най-високото отличие.
„Стара планина" има и Муамар Кадафи, но връчен от Тодор Живков.
И понеже стана дума за пътуванията на президента до Париж и Стокхолм, чух в някои среди слухове, че в придружаващата го група били бизнесмените Георги Крумов и Алексей Петров. Дали това е истина, не е толкова важно. Важен е обаче принципният въпрос: има ли право обществото да знае кой и защо пътува с президента. Ако е държавна тайна - кажете. Защото преди време други бизнесмени не получиха визи от посолството на САЩ в София и не придружиха Георги Първанов във Вашингтон. Между тях бе и Емил Кюлев, банкер и съветник на държавния глава. Същият бе свързан тясно и с идеята за проекта „Супер Боровец". Това между другото.
Признавам, че ми се иска да кажа тези неща, без да засегна някого. Така постъпваше Били Лъжеца, героят на Кийт Уотърхаус, който послъгваше, защото не бе съгласен с налаганите нрави, а същевременно не желаеше да обиди никого. Всеки, който се е занимавал с журналистика, знае какво имам предвид. Много по-лесно щеше да бъде, ако администрацията и прессекретариата на държавния глава бяха така верни на обществото, както на работодателя си. Защото старателно прикриваните тайни винаги раждат слухове. А у нас те често в крайна сметка се оказват вярни. Защото ако някой преднамерен човек почне да търси връзки от София през Оман, „Икуест", Кюлев, ордените, Стоян Денчев и „Мултигруп", Алексей Петров, Гайтански, Доган, Саркози, оръжейни сделки и президента, ще се получи супертрилър. Повярвайте ми.
Йоан Златоуст в словото си за Великия четвъртък казва: „Най-трудно е да бъдеш добър по принуда, да възнасяш нещо, което не е в душата ти". Познайте за кого го е казал...
Огнян Стефанов
