Изписаха се и се изговориха водопад от думи за него тези дни. Сипят се похвали, звучат панагирици – разбуни – или разбуди – се културната общественост. „Културна общественост“ – каква скука. Няма го само човекът, който стана център на внимание: художникът Иван Вукадинов. Той, както прави от десетилетия, е встрани, далеч от публичната шумотевица, суета, лицемерие.
Поводът за гюрултията около името му е, че негова картина поема към Музея на Ватикана. Само че трябваше да е там още преди 47 години, когато е харесана през 70-те години. След като участва в няколко изложби в Италия, Вукадинов е поканен за покаже свои платна в римската галерия „Маргутина“. Галерията се намира на знаковата улица на художниците в Рим – Виа Маргута, която помни Фелини, Мазина, Ренато Гутузо, Умберто Еко. Представител на Ватикана харесва картината „В памет на героите“ на Вукадинов и предлага да бъде откупена. Идеята е тя, заедно с творби на Пикасо, Жорж Брак и Ренато Гутузо да постави началото на колекция със съвременно изкуство в Музея на Ватикана. Българската държава обаче отказва.
Памет за героите, худ. Иван Вукадинов
И се получава следното: Един от най-добрите – още тогава – български художници се отказва от участия в изложби, затваря се в своя свят и се изолира от изкривените, политически внушения и демагогията, които тровят гражданското общество.
И слава Богу, че е взел това решение, вероятно трудно, но то го запазва автентичен – твърдят тези, които го познават. За останалите той е неизвестен, непознат. Името му е забулено в мистерия, за него се разкават митове. Мистично е и изуството, в което се убеждават зрителите, които успяват да се докоснат до него.
Професионално за творбите му трябва да се произнесат изкуствоведите, които дълго са мълчали. Тишината около големия творец е наложена от властта и с нея са се съобразявали всички, които са възприемали укаанията „отгоре“ като начин на живот.
През това време Иван Вукадинов е бил изолиран, но свободен. Човек със свободен дух, който може да постъпи така, както е постъпил. Малцина го разбират.
Худ. Иван Вукадинов
За нацията той е безценен, но тя все още не знае. Не само с пожеланата от Ватикана картина, а с цялото си творчество. Това няма да разберем сега. Няма да го разберем и от помпозните думи около заминаването на платното към Рим. Нито от сензационните „информации“ колко струват картините му. Този шум скоро ще избледнее, ще се разпилее и забрави в сърдитата глъчка на ежедневието.
Худ. Иван Вукадинов
Но един ден… На българите акълът винаги идва след това. Не един творец го е изпитал на гърба си. Една от странните особености на народопсихологията ни.
И все пак: Постарайте се да запомните поне една от картините на Вукадинов. Те носят в себе си България, колкото е възможно да вкара само гений. Да, гений е.
Веднъж художникът Тома Трифоновски каза: Който говори с Вукадинов, говори с Господ…
Ако не ви е трудно, запомнете и това.
Фрог нюз
