ПП Възраждане смело нахлува в сферата на интелектуалната собственост! Представям ви данни от държавния регистър на търговските марки, воден от Патентно ведомство на Република България. Търговска марка „Костя Копейкин“ е заявена от Деян Николов, секретар на Възраждане София, чрез адвокат Петър Петров – зам. председател на партията. Марката е заявена за регистрация за стоки и услуги от класове 16, 25, 26, 35, 38, 41, 45.
Ноторен факт е, че лидерът на ПП Възраждане – Костадин Костадинов получи прякора „Костя Копейкин“, с който бива осмиван в социалните мрежи. Във фейсбук има и страница „Копейкин“, която иронизира него, партията му и избирателите им. Отне ми известно време да разбера каква е целта на тази заявка и в крайна сметка отговорът, който намирам, е един – непознаване на материята, уреждаща правата върху търговските марки.
Вероятно лидерът на ПП Възраждане смята, че притежавайки търговска марка „Костя Копейкин“, може да забрани на трети лица да използват този словен елемент и да започне някакви съдебни битки. Добре е да изясним, че това съвсем не е така. Търговската марка не дава абсолютни права върху елемента – в противен случай нямаше да останат свободни думи в говоримия език. Търговската марка осигурява закрила на търговеца, гарантираща, че трето лице няма право да използва този елемент в търговската си дейност, предлагайки стоки и услуги, сходни на заявените от маркопритежателя.
Нека обърнем внимание на списъка от Ницската класификация в заявката за регистрация. Той включва множество стоки и услуги като: печатни материали, дрехи, услуги, свързани с търговски сделки, реклама и маркетинг, телекомуникации, медии, обучение, адвокатски услуги и още много други. Пълният списък може да намерите в регистъра на ПВ. На пръв поглед човек би решил, че марката не може да се използва в печатни издания или в медиите. Това обаче далеч не е така. Ако не притежавате онлайн медия, която се казва Костя Копейкин, или ако не сте кръстили така рекламната си агенция, или не продавате телекомуникационни услуги под тази марка, не нарушавате правата на заявителя Деян Николов.
Важен момент в случай на съдебен спор, би бил и фактът на реалното използване на марката. Ако тя не е използвана като част от търговската дейност на заявителя, каквато се съмнявам същият да развива, то съдебните претенции биха се оказали неоснователни. Реалното използване е елемент от фактическия състав на исковете за установяване на нарушения, както според Закон за марките и географските означения, така и съгласно Регламент (EC) 2017/1001 относно марката на ЕС.
Нормите, свързани с търговските марки, макар и събрани само в един закон на национално ниво, формират изключително сложна материя, която изисква познаването на практиката на националните и европейски ведомства, както и изключително богатата съдебна практика. За повече въпроси и консултации може да се свържете с мен на посочените в страницата данни за контакт.
адв. Диана Попова, Facebook
