В стхотворна форма поетът Кирил Кадийски ни поднася борбата около изборите. Негови герои са от кандидат-депутатски глави, сервитьори, чалга певици до президента и Слави. Вижте:
Футбол в Софийско
(по „Крикет в Ундзор” от Иван Тургенев)
В Софийско, на мръсната селска мера
елитът народен се стича,
това е най-честата вече игра,
предизборен мач се нарича.
Търкаля се топката – всеки ритник
й тегли – ту бързо, ту вяло...
Играта следи президентът и в миг
замлъква с лице пребледняло.
Наместо едничка да вижда, уви,
търкалят се топки – с десетки! –
и все кандидат-депутатски глави,
все с криво направени сметки.
Ръбати глави на жени и мъже,
и келнери, и даскалици,
изтресли се тука от кол и въже,
таксисти и чалга певици.
И клетата публика ревва така,
че сякаш под остра секира
за миг в президентските слаби крака
една от главите се спира.
Кратуна обръсната, празна глава
със стряскащи тъпи брътвежи.
Едва се държи президентът, едва
и мигом от гняв се наежи.
Ах, докторе, помощ! И той долетя,
дочул тоя вопъл, довтаса:
– О, Радев, виновна е пресата – тя,
вресливи мисирки това са!
Спокойно, ще мине след век и това,
така е, какво да се прави,
а голата, с бръмбари пълна глава –
това е главата на Слави!
И мачът не свършва. Народът стои
и чака, и зяпа с надежда –
ах, плаха надежда в гръдта се таи,
но все го за жалост подвежда!
Но има надежда – отде ли се взе!
И тя го крепи и подтиква,
та в свойте треперещи вечно нозе
да види най-сетне и тиква!
Бай Киро каруцаро от Княжево
