Учени се запитаха какъв секс предпочитат да правят жените, когато навършат 30 години. Оказва се, че дамите отдават предпочитание на определен вид секс. Какви са причините за това обаче експертите не обясняват.
Според направено изследване специалистите установили, че през този период от живота си жените губят драстично - наполовина, желанието си да правят стандартен секс.
Оказва се, че през 30-те си години нежната половина на света започва да проявява по-жив интерес към аналния секс. Това важи с най-голяма сила за дамите, които досега не са практикували този вид секс, пише Пешън.ру.
Какво представлява той и защо не само нежният пол си пада по него?
Аналният секс продължава да бъде най-голямото табу в историята на секса. Въпреки това милиони жени и мъже по света го практикуват и извличат от него неповторимо удоволствие.
Табуто около аналната еротика възпира много хора да изследват сексуалната употреба на ануса и ги лишава от един източник на приятни и интензивни усещания, които могат да бъдат много възнаграждаващи и понякога незаменими за изживяването на оргазъм. Надявам се с информацията, която ви предлагам, да развенчая някои митове, свързани с аналния секс.
Проникването на пениса в ануса не е единствената и най-практикувана форма на анален секс. Има много начини за еротична стимулация на ануса. Най-честите техники включват докосване на аналния отвор по време на мастурбация или притискане на ануса на партньора по време на полов акт или орален секс. Някои хора харесват проникването с пръст и леки въртеливи движения в аналния отвор, други предпочитат вкарването на дилдо (цилиндричен прибор за сексуална игра, най-често с формата на еректирал пенис) или вибратор в ректума. Много мъже, включително хетеросексуални, харесват тази форма на анална стимулация. Друг вид анална стимулация е орално-аналният контакт, познат като риминг – единият от партньорите докосва с език или устни ануса на другия, което може да включва още проникване с език, всмукване с устни и пр. За някои хора това звучи отблъскващо, но други изпитват удоволствие да дават или получават такъв вид ласки.
Проникването в ануса не е болезнено, ако се прави правилно. Убеждението, че аналното проникване е непременно болезнено, е често срещан и вреден мит. Болката в която и да е част на тялото означава, че нещо не е наред. Същото важи и за аналната област. Поради високата концентрация на нервни окончания в тази област, анусът – ако към него се подхожда неправилно – може да бъде източник на неимоверна болка, но може да бъде и източник на огромно удоволствие. При всеки опит за проникване в ануса аналните мускули се свиват инстинктивно, сякаш се отбраняват срещу проникването. Болка може са се почувства, ако партньорите не изчакат тези мускули да се отпуснат. При достатъчен натиск мускулите ще позволят проникването, но за да се извлече максимално удоволствие от аналната стимулация, е необходимо пълно избягване на болката и на евентуално физическо нараняване. “Пасивният” партньор трябва да може да каже “не”, докато не се почувства готов играта да продължи. Аналният отвор е заобиколен от два мускула, които се наричат сфинктери и работят независимо един от друг. Можете да ги усетите, ако вкарате пръста си 1,5 см в ануса и притиснете настрани – между двата сфинктера има не повече от половин сантиметър разстояние. Външният сфинктер се контролира от централната нервна система, както мускулите на ръката например, т.е. можете да го свивате и отпускате волево. Вътрешният сфинктер е различен. Той се командва от вегетативната нервна система, която контролира такива телесни функции като дишането и сърдечния ритъм. Именно този мускул се свива автоматично, дори когато “пасивният” партньор се опитва да се отпусне. С редовни упражнения обаче (например вкарване на пръст или подходящ предмет в ануса, докато сте под душа) можете да се научите да упражнявате волеви контрол и над този мускул.
Аналната стимулация доставя различни видове удоволствие. Най-висока концентрация на нервни окончания има около самия анален отвор. На това място стимулацията с пръст е особено ефикасна. Вкарването на пенис или дилдо по-навътре в аналния канал и ректума е източник на допълнителни усещания. По-външната част на ректума, както вагината, е снабдена с няколко нервни окончания, докато вътрешната част реагира главно на натиск. Някои хора харесват усещането за натиск и пълнота в ректума, стига то да не произтича от позив за дефекация. То е особено приятно за любителите на аналния фистинг, вид анална игра, при която в ректума могат да бъдат вкарани няколко пръста или дори цялата ръка и китката. При мъжете допълнителен източник на удоволствие е простатата, която се намира на десетина сантиметра навътре точно зад ректалната стена откъм предната част на тялото и може да бъде масажирана с пръст, дилдо или пенис. Също така основата на пениса, поради близостта си с аналния отвор, се стимулира индиректно от почти всички видове анална игра. Не на последно място, аналното удоволствие може да бъде и психологическо. Табуто около аналния секс подхранва тръпката от “забраненото”. Най-честата асоциация, свързана с аналния секс (че е нещо мръсно!), може да се превърне в източник на чувствена и перверзна наслада. Други пък възприемат ануса като тайно, специално място и в този смисъл споделянето му с партньора е акт на близост и отдаване.
Аналният секс не е непременно акт на доминиране и подчинение. Представата за доминиране и подчинение, свързана с аналния секс, е широко разпространена. Без съмнение вина за това има убеждението, че проникването в ануса причинява болка. Разбира се, много хора изпитват огромна възбуда именно от садо-мазохистичните си фантазии за аналния секс. Мисълта, че се подлагат или подлагат партньора си на такъв “унизителен” акт е страхотна тръпка за тях. Не трябва да се забравя обаче, че действителната физическа анална болка може да създаде проблеми. За други хора представата за аналния секс като унизителен пречи на удоволствието, което иначе биха изпитали от него. За тях решението би било да се научат да възприемат аналния секс като приятна еротична игра, вместо като акт на подчинение и унижение.
Аналната стимулация може да доведе до оргазъм. Една малка част от мъжете и жените могат да достигнат до оргазъм чрез анален секс без директна генитална стимулация. При жените това вероятно се дължи на свиването и отпускането на тазовите мускули, а понякога дори само на силната сексуална възбуда от аналното проникване. При мъжете без съмнение играе роля стимулирането на простатата и основата на пениса. Аналният оргазъм обаче е по-скоро изключение. Повечето хора се нуждаят от директна генитална стимулация, за да стигнат до върха.
Влагалището и ректумът имат различна анатомия и физиология. След като половият акт може да бъде вагинален или анален, много хора смятат, че за проникването в ануса важат същите правила, както и за проникването във влагалището. Макар че и двете места са покрити с лигавица и имат способност да се разширяват, те са качествено различни. Ректумът, за разлика от влагалището не е прав. Непосредствено след късия анален канал, който свързва ануса с ректума, последният прави извивка към предната част на тялото и по-нататък още една в обратна посока – в някои случаи почти на 90 градуса. Затова рязкото вкарване на предмет в ректума може да нарани и дори да пробие ректалната стена. Неразумната игра с много големи предмети или такива с остри ръбове може сериозно да нарани аналните мускули и да доведе до инконтиненция – състояние, при което сфинктерът не се затваря напълно. От друга страна, твърдението, че честият анален секс крие подобен риск, е несериозно и неоснователно. Аналните мускули са много еластични и лесно възстановяват нормалното си състояние дори при значително разтягане, стига да се извършва внимателно и да не причинява болка. Ректумът не произвежда собствена “смазка” както влагалището, а само незначително количество слуз. Поради тази причина аналният секс задължително изисква използване на лубрикант. Препоръчителни са лубрикантите на водна основа (виж Bioglide, Flutschi в раздел Секс-аптека), тъй като те, за разлика от всички останали смазващи средства, са съвместими с латекс и силикон – материалите, от които са изработени повечето секс-играчки и презервативите. Една голяма част от играчките, предназначени за вагинална стимулация, крият известни рискове, ако се използват анално. Дилда, вибратори и други предмети, които нямат широка основа или не могат да се държат стабилно с ръка, могат лесно да бъдат засмукани в ректума. Най-подходящи за анална игра са специално предназначените за тези цел анални тапи (butt-plugs) и вибратори (виж раздел Unisex).
Аналният секс изисква съобразяване с определени хигиенни изисквания. Най-честите притеснения около аналния секс са свързани с хигиената. Те са по-силно изразени при “пасивния” партньор, който се страхува, че може да отблъсне другия, ако нещо “се изцапа”. Любителите на аналния секс, които по-често играят активната роля, рядко имат такива притеснения – те така или иначе са наясно с биологичната функция на това място. В основната си функция ректумът представлява отходен канал за фекалните маси. Те обаче не се складират там, освен непосредствено преди дефекация. Така че по принцип ректумът остава празен до следващата дефекация. Все пак малки количества могат да останат там. За да се сведат до минимум хигиенните неудобства, най-доброто средство е аналната промивка (клизма). Половин литър хладка вода, вкарана в ректума с помощта на дамски душ (който се продава във всички санитарни магазини, заедно с по-малък накрайник за ануса), е едно оптимално решение за начинаещите. Ако за едни чистотата е задължително условие при аналната игра, за други фантазията за нещо “мръсно” увеличава удоволствието от акта и съответно аналният душ се обезсмисля. Също така промивката увеличава чувствителността и дразнимостта на аналната лигавица, поради което е препоръчително да се прави няколко часа преди аналния контакт. Моята препоръка е да се доверите на субективното си усещане дали сте изпразнили ректума си напълно при последната дефекация, а също така можете да “сондирате” с пръст, докато сте под душа например. Ако се натъкнете на остатъчен материал и това ви притеснява, най-добрият начин е да го отстраните чрез промивка. При всички случаи клизмата преди анален секс има повече естетическо, отколкото хигиенно значение, тъй като ректумът не може да бъде напълно изчистен от естествената му бактериална флора, която може да причини инфекция при попадане в устната кухина и особено във влагалището. Поради тази причина използването на презервативи и старателното измиване на “инструментите” при редуване на анално и вагинално проникване е задължително дори при много доверени партньори. Рисковете от необезопасен анален секс без съмнение са много високи, но не трябва да се абсолютизират. Един кубически мимиметър човешка слюнка съдържа 10 до 100 милиона микроорганизми. Количеството микроорганизми в ануса е значително по-малко. Бактериите, които се намират в ануса на здравия човек не са опасни в устната кухина в количествата, които могат да попаднат там при риминг например. Някои налични бактерии обаче могат да предизвикат сериозни вагинални инфекции. Също така има бактерии, които не представляват опасност в малки количества, но оставени върху неизмита секс-играчка или ако попаднат в контакт с храна, могат да се размножат до опасни размери. Освен това всички стомашни инфекции – бактериални и вирусни – се предават лесно чрез орално-анален контакт.
Аналният секс може да бъде абсолютно безопасен, дори полезен. Табуто около аналната еротика се затвърждава от почти всеобщото убеждение сред лекарите, че аналният секс е задължително опасен. Истината е, че аналната стимулация не крие никакъв риск от физическо нараняване, ако партньорите не толерират болката, никога не използват сила и не употребяват упойващи и обезчувствяващи вещества. Всички останали рискове гравитират около болестите, предавани по полов път. Всички от познатите полово предаваеми болести – гонорея, сифилис, херпес –могат да засегнат ануса. СПИН допълнително усложнява нещата. HIV-вирусът може да премине от семенната течност или кръвта на заразеното лице в кръвния поток на сексуалния му партньор чрез микроскопични наранявания на ректалната тъкан по време на аналния акт. За да се избегнат тези рискове, аналният секс трябва задължително да се практикува с презерватив, а орално-аналният контакт с латексова преграда. Разбира се, при моногамни връзки между двама здрави партньори рисковете са значително по-малки. Аналният секс не само може да бъде напълно безопасен, ако се практикува разумно, но може да има и благотворен ефект върху човешкото здраве. Хиляди мъже и жени с хронични анални проблеми са подобрили здравето си, подлагайки на съмнение негативните си нагласи към тази зона-табу от човешката анатомия. Никоя част от човешкото тяло не заслужава да бъде пренебрегвана – особено когато може да носи толкова радост и удоволствие.
