В България има много силно проникване на руската пропаганда и много малка защитна способност на хората да оказват съпротива. Сега всичко е въпрос на интерпретация. Живеем в ситуация на постистина и във време, в което личните мнения в своята кресливост са способни да заглушат фактите. Отдавна се опитваме още от училище и най-ранна възраст да въведем предмет “Медии”, както има четене и писане. Това фронт. Децата се учат от малки как да си слагат противогази, как да влизат в бомбоубежища. Положението е сходно. Хибридната война е такава, но тя не поразява телата, а личността на човек.
Това заяви пред ФрогНюз доц. Георги Лозанов.
Повод за този материал е поредното дъно, което удари страната ни - България се оказа на последно място в ЕС по медийна грамотност.
Ето и цялото интервю:
Доц. Лозанов новина ли е изобщо това, че България е на последно място по медийна грамотност в Европейския съюз?
Не, изобщо не е новина. Това е свързано и с медийното ни състояние. Медийната грамотност се измерва с пораженията върху общественото съзнание, които извършват медиите, пропагандата, фалшивите новини. Колкото по-голямо е влиянието на този вид стратегии, толкова повече се смята, че е ниско медийно образована аудиторията.
В България съществуват и двата фактора - много силно проникване на руската пропаганда и много малка защитна способност на хората да оказват съпротива, да мислят и да си дават сметка, че са обект на пропаганда, конспиративни теории и фалшиви новини.
Откога се наблюдава този процес на проникване на руската пропаганда у нас? Това едва ли е ново явление.
Изобщо не е нов процес. Това се наблюдава от момента, в който Кремъл започва да води хибридна война със Запада. Този процес съвпада с началото на управлението на Владимир Путин, но не съвсем. В първите години той все още има амбицията сякаш да се превърне в лидер като другите от свободния свят и да застане на една маса с тях в общи позиции и ценности. Голямата му мечта е да превърне Руската федерация във втората Америка.
Постепенно се оказва, че това не може да се случи по много причини. Една от тях е, че фактически в Русия се връща на власт КГБ. Не е много ясно дали самият Путин държи КГБ в ръцете си, или те го държат в своите. Дори Путин да загуби властта персонално, няма гаранция, че нещо ще се поправи.
Споменахте, че хората у нас нямат критическо мислене. Това къде трябва да се възпитава? Къде се губи нишката?
Има две форми на медийна образованост. Отдавна се опитваме още от училище и най-ранна възраст да въведем предмет “Медии”, както има четене и писане. Медиите все по-малко са нещо самоочевидно. Мина времето, в което имаше само телевизия, радио и вестници и всичко, казано там, беше равносилно на истина. Сега всичко е въпрос на интерпретация. Живеем в ситуация на постистина и във време, в което личните мнения в своята кресливост са способни да заглушат фактите. Живеем във време на социални мрежи, в които се губи границата между публично и частно. Живеем във време на огромно производство на фалшиви новини, конспиративни теории, хибридна война.
Да, но те се разгръщат, защото имат публика.
Да, точно така. За да нямат публика и да не се разгръщат, тази публика трябва да бъде образована. Единият път е в училище със специални предмети, когато още от ранна възраст учиш децата какво е фалшива новина, какво е конспиративна теория, какво е хибридна война, за да се пазят.
Това фронт. Децата се учат от малки как да си слагат противогази, как да влизат в бомбоубежища. Положението е сходно. Хибридната война е такава, но тя не поразява телата, а личността на човек.
Но това не се прави. Защо?
Не се прави, защото цялото ни общество по отношение на пропагандния натиск е твърде безразлично. Затова този натиск стига - като се започне от политиците и се стигне до публичните говорители. Ние все говорим за някаква неутралност и баланс. Когато положението е такова, че да има агресор и жертва, не може да има баланс. Това е позиция в полза на агресора.
Не го вкарахме този час в училище. Ходил съм да говоря на гимназисти за медии и фалшиви новини и те проявяват огромен интерес. Особено за рисковете, които крие Интернет.
Това обаче сякаш отсъства от съзнанията на възрастните, от които зависи това. Стават ли по-младите поколения жертви на по-старите?
По-възрастните са най-големите жертви на пропагандата. От там започва всичко. Те нямат чувство за опасност, защото вярват на тази пропаганда. Пазим се най-много да не изпълняваме евроатлантическите си ангажименти, за да не ядосаме Путин. Това е стратегията на националната ни сигурност на хората, чието мислене е поразено от руската пропаганда. А те не са малко. Това е чист симптом за тежките поражения, които е нанесла пропагандата.
Когато образованието не е специално, а е част от гражданското общество, гражданската култура, свързана с права, със защита на свободата. Тя е голям в дефицит у нас. Когато всичко това се интегрира в тази култура и ти си свързан с нея, това само по себе си е медийна грамотност. Ако можеш да следиш за човешките права и тяхното спазване, вече си полуграмотен по отношение на това какво медиите правят и къде ги нарушават.
Но у нас гражданските организации са стигматизирани. Хората, които работят там, са наричани “грантаджии” - заклеймяващ термин. За всичко е виновен Джордж Сорос. През тази стигма гражданското общество в България загуби своите позиции. Колкото повече гражданското общество губи позициите си, толкова повече Путин ги засилва.
Кога ще спрем да сме на последно място по медийна грамотност? Има ли прогноза, промяна… Или ще кретаме така до откат?
Това ще се случи когато не сме на последно място по това да оправдаваме Русия, действията на Путин и да твърдим, че това е наша историческа съдба и дълг. Промяната трябва да тръгне от образованието. На децата в момента им се преподава една история почти по Вазов за освободителката. По аналогия се възприема присъствието на Съветския съюз тук и превръщането ни в колония. Това се възприема отново като помощ от Русия, освободила ни от фашизма, която обаче ни е поставила под свое влияние. Тази митологична и силно укрепена от комунизма конструкция трябва да се разпадне. Всичко друго ще започне да си идва на мястото.
интервю на Джесика Вълчева
