Ние ще увеличим доставките на руски газ за Турция, където ще бъде създаден газов хъб. От него газът ще се разпределя за страните в Европейския съюз. Това каза Владимир Путин на 1 декември 2014 г., след като стана ясно, че проектът за гигантския газопровод „Южен поток“ (с капацитет 63 млрд. куб. м годишно) се проваля, защото не отговаря на енергийното законодателство на ЕС.
Тогава Путин се ядоса на европейците и реши да пусне руския газ през Турция. В крайна сметка днес на турско-българската и турско-гръцката граница няма никакъв хъб.
Русия успя да построи морски тръбопровод до европейската част на Турция („Турски поток“) и да въвлече правителството на Бойко Борисов в построяването на продължение на този газопровод през българска територия към Сърбия и Унгария. По този маршрут към Централна Европа обаче могат да постъпват по-малко от една четвърт от обемите газ, които бяха предвидени за провалилия се „Южен поток“.
Сега историята като че ли се повтаря. През миналата седмица в Астана Путин каза почти същото като през 2014 г. – ще пренасочим големи обеми руски газ към Турция и тя ще стане хъб за разпределение на суровината към ЕС. Дори и мотивацията на руския президент е същата като преди 8 години – той е гневен на европейците заради това, че му наложиха санкции след като нападна Украйна и смятат да се отказват от руския газ.
Могат ли да бъдат реализирани тези намерения на Путин, подкрепени и от Турция? Не, никакъв разпределителен център за руски газ в Турция няма да има, този път руснаците не могат да разчитат и на частичен успех, какъвто беше „Турски поток“ и българското му продължение. Ердоган е наясно с това, но с удоволствие приглася на Путин, защото през юни 2023 г. ще се явява на избори и има нужда да раздуха някакви очаквания за светло газово-разпределително бъдеще.
Първо, трябва да е ясно, че от Русия до Турция сега има два директни газопровода през Черно море. По-старият, „Син поток“ е с капацитет от 16 млрд. куб. м годишно и е предназначен само за турския пазар. По-новият – „Турски поток“ има две линии, всяка от тях с капацитет по 15,75 млрд. куб. м на година. Първата линия доставя газ за турския пазар, а втората – през България за Гърция, Сърбия, Унгария и съвсем малки обеми за Северна Македония и Босна. Т.е. съществуващата инфраструктура е с почти изцяло резервиран капацитет, по нея не могат да минат някакви допълнителни обеми, които да захранват газов хъб в европейската част на Турция. Нужна е нова тръба през Черно море. Руснаците обаче не могат да я построят без западни компании. Припомням, че всичките им подводни тръбопроводи са строени или от швейцарско-нидерландската Allseas или от италианската Saipem. „Газпром“ успя да дострои със собствени сили само няколко процента от „Северен поток-2“ с голям зор за почти две години, след като в края на 2019 г. САЩ наложиха санкции на този газопровод и Allseas го напусна моментално.
Освен това започването на многомилиарден проект за нова тръба през Черно море е безумие, ако „Газпром“ няма сключени договори с клиенти в ЕС, които ще купуват газа, идващ по бъдещия тръбопровод. А при сегашната геополитическа ситуация такива договори са невъзможни. „Газпром“ се компрометира тотално през тази година като спря газа за повечето си европейски купувачи. Останаха му само Сърбия и Унгария, но както вече споменах, за тях си има действащ маршрут за снабдяване.
Иначе Турция има нелоши перспективи да акумулира на своя територия големи обеми газ, идващ по тръбопроводи от Русия, Азербайджан и Иран и с танкери през четирите турски терминала (пети е в строеж в Сароския залив близо до границата с Гърция). Така на турския пазар могат да се формират излишъци, което е добре за България, защото ние ще можем да купуваме от тях. Разбира се – ако най-сетне бъде подписано прословутото споразумение за междусистемна свързаност между двете държави. И не ми казвайте, че ако купуваме руски или втечнен газ с турско посредничество, той ще е по-скъп. Не, не е задължително. „Газпром“ е притиснат до стената от малкото си останали клиенти в Европа и ще прави големи отстъпки. Унгария вече си издейства да плаща за руския газ, консумиран сега и догодина, чак през 2024 г., Турция е на път да постигне същото, плюс отстъпка от цената.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество