Заплахите на Симеон да съди родината си в Страсбург показват реалните му намерения към държавата и моралния му облик, казва юристът, изготвил първия проекто закон за имотите на бившите монарси.
Интервю на Иван Каравелов
- Г-н Железчев, какво се крие зад намеренията на Симеон Сакскобургготски да съди България в Страсбург за наложения мораториум върху имотите му?
- Симеон иска просто да заграби всичко онова, което сега му е предоставено в нарушение на действащото в страната законодателство. Искането му е да се вдигне мораториумът, който на този етап му забранява сеченето на горите. Той бе наложен от сегашния парламент, но се отнася и за продажба и ипотекиране на другите му имоти, които са му предоставени. Аз отдавна съм настоявал за такъв мораториум. Бях изготвил даже и законопроект по този повод. Предадох го на проф. Кръстьо Петков, когато бе депутат в 39-тото обикновено Народно събрание. Проектът беше внесен, но не бе приет от депутатите тогава. В следствие на това се стигна до там бившият цар масово да сече върнатите му гори и дори успя да продаде около 1300-1500 декара от тях, въпреки, че са му незаконно предоставени.
Но целият скандал с намеренията на Симеон има и морален аспект, показва истинските му намерения към държавата и народа. Колко е бил чист в намеренията си, когато се върна в Б България и поиска да я управлява. Още тогава съм предупреждавал и съм се съмнявал в искреността на намеренията му, но обществото се подведе. Ще припомня, че нееднократно съм настоявал да се издири агентурното досие на Атанас Тилев, което беше уж унищожено от Бригадир Аспарухов, когато беше шеф на разузнаването. Целта беше да се видят връзките на Тилев със Сакскобургготски.
- Какво може да излезе от това досие?
- Ще се види каква е реалната причина Симеон да бъде назначен консултант в богата финландска фирма, откъдето е получавал сериозна заплата. Но ще се види и от къде фирмата е забогатяла и е получавала пари.
- За българските тайни служби ли намеквате?
- Не, за съветските става въпрос. Има свидетелства за това, но сега трудна ще се докажат. Открит остава въпросът защо Аспарухов не е унищожил други досиета със изтекъл срок, а точно това на Тилев? Но нещата са много сложни.
- Занимавате се отдавна с царските имоти, ясно ли ли е кои наистина са били на фамилията?
- От 2003 г. се занимавам с този проблем и съгласно действащото в страната законодателство Решение №12 на КС от 1998 г. няма реституционен характер. Тоест, то не възстановява право на собственост на фамилията, ако въобще са имали такива права върху някои имоти. В Закона на КС е казано, че когато един нормативен акт или текст от него бъде обявен за противоконституционен, трябва съответният орган да издаде нов нормативен акт, който да реши последиците от отмяната на приетия преди това акт. Тоест, парламентът трябваше до сега да изработи и гласува специален закон, с който да уреди тези проблеми. Но това не се случи, а на Симеон незаконно бяха предоставени редица имоти. Тепърва трябва да се решава кои са били собственост на фамилията и кои на държавата.
От моите проучвания по казуса единствените имоти, за които категорично може да се каже, че са на фамилията са къщата в село Баня, Карловско и къщата на княгиня Евдокия под кино „Изток” в столицата. За тях има доказателства, че са били на членове на царската фамилия, но за да бъде възстановено върху тях правото на собственост е необходимо реституционен закон, както имаше такъв за земеделските земи, за горите, за имотите отнети по Закона за едрата градска собственост.
Има и документи, от които се вижда, че цар Фердинанд е закупил отделни парчета земя около двореца „Врана”, има и подобни документи за гори, но през 1930 г. по инициатива на цар Борис III с документ за собственост на горите се снабдява Интендантството, което е държавна служба. Реално спорът е Борис III или Интендантството в лицето на държавата са собственици на имотите, които сега наследниците му искат са станат тяхна собственост.
- Какъв е проблемът с двореца „Врана”, наследници преди царската фамилия имат претенции, вярно ли е, че Симеон няма нотариален акт за него?
-Тук има два проблема. Първият произтича съгласно документ, който ми бе предоставен от Института за паметници на културата. Според него този имот е национален паметник на ултурата. Това значи, че той е публична държавна собственост и като такава не може да бъде предоставена на трети лица, независимо на какви основания. Стефан Софиянски като кмет на София не е имал право да издава заповед и да въвежда във владение Сименон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза.
Втората страна е, че липсва реституционен закон за тези имоти, защото решението на КС няма реституционен характер. Реално царската фамилия няма документ за собственост на „Врана”. Аз представлявам интересите на наследниците на Хаджибоне Петров, който е собственик на чифлика „Чардакли”, сегашния дворец „Врана”. Но без да влизам в подробности само ще изтъкна, че нотариалният акт, който е съставен през 1928 г. за този имот не е подписан от нотариуса Тодор Капанов тогава. Този достоен юрист е постъпил морално, по съвест. Вероятно е имал и сериозни основания да постъпи така и аз имам обяснения за това. Аз открих този факт, но въпреки това хората на Симеон Сакскобургготски са ползвали едно копие от този нотариален акт, за да се снабдят с други документи, с друг нотариален акт, че са собственици на този имот. Даже установихме, че царските хора са си позволили и манипулация с този неподписан и реално недействителен документ. При преснимането му на ксерокс в горната му част пише „ проект оригинал”, но тъй като тогава е останал неподписан, номерът, под който е трябвало да бъде издаден, е даден на следващ акт за друг имот и други лица, но сега са използвали този номер незаконно и неистинно.
- Кой според вас трябва да носи основната отговорност за тези неправомерно върнати имоти?
- Много са хората забъркани в тази история. Първият инициатор обаче е бившият конституционен съдия Георги Марков. Кой обаче му е поставил тази задача, не мога да зная. Марков поставя този проблем за пръв път пред покойния главен прокурор Иван Татарчев, а по-късно близка до Марков официално депозира сигнал за връщане на имотите до Татарчев. Въз основа на този сигнал той подготвя съответно предложение до Конституционния съд. Връзката е ясна – по онова време Марков е конституционен съдия. Правителството на Иван Костов също носи отговорност за връщането на имотите, а по-късно, когато идват на власт НДСВ, също са върнати нови царски имоти.
- Каква развръзка очаквате, ако Симеон изпълни заканата си и сезира Страсбург по случая?
- Сакскобурготски може да постави само въпроса за мораториума за спиране на сечта в горите , но съдът в Страсбург няма да се произнася дали законно ползва имотите или не. Тук съществува и една друга правна възможност. Аз съм я подготвил до премиера Борисов като предложение. Неговите експерти трябва да заведат веднага дела, с които да се предявят искове за съответните имоти. Исковите молби се вписват от Службата по вписванията в съда и това реално има силата на мораториум върху тези имоти докато текат делата.
- От ГЕРБ обявиха, че започват да работят по закон за царските имоти, какво трябва да влезне в него?
- Първо трябва да има ясно становище кои са имотите на царската фамилия и кои не са. Как трябва да бъде доказано правото на собственост и т.н.. Тези въпроси трябва предварително да бъдат изяснени като концепция и въз основа на нея да се подготви законът. Според мен по безспорен начин обаче трябва да се каже, че царската фамилия има права само върху двата имота, за които имат реални документи и са придобити със средства на фамилията, а не с пари на бюджета. Но личното ми мнение е, че на тези наследници не трябва да бъдат върнати никакви имоти, дори и доказаните за тяхна собственост. Аргументите ми са, че тази династия трябва да остави всички имоти в полза на държавата, заради огромните материални щети, които й е причинила. Това се отнася за управлението на Фердинанд и Борис.
- Царисти скочиха в защита на бившия си партиен лидер и настояват Симеон да съди всички като вас, определяйки ви като клеветници.
- Разбираемо е поведението им. Но за клевета може да се говори само, ако се установи, че твърдим неверни обстоятелства или вменяваме на Симеон престъпления. Ние не казваме, че той е извършил престъпления, но твърдим, че има лица, които са му издали неверни актове за собственост. Споменах вече за акта за „Врана”, който е подправен и е използван като такъв, но има и едно решение на МС, което обявява за частна държавна собственост двореца „Царска Бистрица”. Интересното е, че решението е взето под председателството на самия Симеон Сакскобургготски. Използвал е положението си на премиер и е мотивирал гласуването на решение в негова полза. Конфликтът на интереси е очевиден.
