Няма да се спирам на всички препирни и изказвания в парламентарна зала. Варират от нелепи опити за оригиналност до пълна глупост, обвинения и нападки, контраобвинения и контранападки.
Тома Биков стигна дотам да търди, че няма да приемат в ГЕРБ Кирил Петков, ако той пожелаел да влезе там, защото имали изискване за почтеност и добро име. Такъв бил Борисов. Биков, разбира се, не си вярва, както и нико в ГЕРБ не вярва, че тези изисквания са въобще съпоставими към Борисов.
Сега за Росен Желязков.
Кандидатурата му е факт. За него бяха казани добри думи от съпартийците му. Постепенно хвалбите започнаха да се увеличават стигайки до степен шербет.
Самият г-н Желязков би трябвало да се чувства неудобно от това. Сигурно притежава добри качества, сигурно където е работил е оставил добро впечатление – поне у част от колегите му.
Но. Реших да прочета какво пише за него в Уикипедия. Оказа се, че там са изброени положителните неща. Липсват обаче други, също много важни. Например, че е бил министър в третия кабинет „Борисов“ срещу който през 2020 г. се вдигнаха протести, а социологическите агенции измериха над 75% от общественото мнение, което иска оставка на това правителство. Най-вече заради корупцията, която се превърна в емблема на Борисовото управление въобще. И доказателство за това е дъното, на което се намира страната във всички класации на ЕС, отнасящи се до стандарта на живот. Той е бил част от тези, довели България до това дъно.
Доста странно е също, че в Уикипедия са пропуснати цели три години, през които Желязков е бил обвиняем по делото „Костинброд“ като главен секретар на МС. Това е онзи скандал, в който прокуратурата първо твърдеше, че е извършено престъпление чрез отпечатване на около 340 хиляди бюлетини в опит да бъдат манипулирани изборите през май 2013 г. Каза го тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, който даде невиждана до онзи момент прес-конференция, на която бяха показвани бюлетини, описваха се престъпни действия и пр.
Така стартира скандалът. Финишира когато същата прокуратура обяви, че няма извършени незаконни действия. Росен Желязков беше оправдан.
Желязков със сигурност знае за какво става дума. Знае, защо първо е бил обвинен от Цацаров, а после е бил оневинен първо от същия Цацаров, след това и от съда.
Може би Желязков е бил несправедливо обвинен – за прокуратурата това е без проблем, дори навик, - но би трябвало да му е минавало през ума, че може и да бил посочен за тази роля. От кого? Не е било трудно да се досети. Дали се е съгласил и е сключил някаква сделка – той си знае. Имаше и такива слухове.
Когато бе назначен за министър на транспорта се заговори, че Борисов го компенсира за преживяното неудобство. По принцип Борисов рядко назначава министри заради техни умения – интересува го лоялността към него, към интересите на определени кръгове до самия Борисов.
За пикантните клюки няма да отваряме дума. Всеки разполага с личния си живот, както намери за добре.
Желязков обаче е наясно също с всички съмнение, които имаше в обществото по отношение на концесионния договор за летище „София“. Да, наясно е. Което не означава, че ще ги признае. Не е признал за бюлетините, няма да признае и за другите тайни, за които знае или е участвал.
Постът „председател на НС“ е вид „изпиране“ за него. Чрез него да се „поизпере“ и ГЕРБ. Като след баня ще е и самият Борисов, за чиито многобройни и тежки грехове перилен препарат не е измислен.
Нелепо е ГЕРБ да обвинява други, че са виновни за проблема с избирането на председател на парламента. Хората на Борисов, както и самият той не само досега не са се извинили за нито една грешна стъпка и провал, но дори продължават да се хвалят с някакви успехи, които съществуват само в болните им фантазии.
Росен Желязков очевидно е най-доброто, с което разполага Борисов. И това казва много.
Желязков и колегите му се надяват с някаква магия да изтрият тъмните петна от проблемната им биография, както са изчезнали неприятните периоди и факти за кандидата за шеф на парламента от Уикипедия, но се заблуждават. В тази държава не всички са имбецили.
Емил Азар
