Мароко е тайнствено, екзотично и все още непознато. Тази страна привлича с разнообразните пейзажи, нетипична атмосфера и топлите и приветливи хора.
С колегите от Професия турист ставаме рано и тръгваме по посока Маракеш. Преди да стигнем до него, обаче, ни очакват още много интересни места, които ще посетим.
Сутрините около Агадир или в близост до океана са мрачни. Не мога да кажа, че са мъгливи, защото това са като странни облаци, слезли много ниско. Те се стелят дори на кълбета. Имам чувството, че преминавайки през тях мога да ги преместя, като от някое анимационно филмче. Към обяд времето вече е прекрасно за плаж. Такова е и ако навлезем малко по-навътре в сушата и се отдалечим от океана. Изведнъж става много горещо и сухо. Дори вятърът е горещ. А пейзажите по пътя са неповторими. Редуват се планински масиви с арганови гори, пустинни местности, невероятни гледки към океана със самотни плажове и сякаш от нищото изниква градче.
Типична гледка за Мароко е козички, покатерили си на арганово дърво и сладко закусват. Все още се чудя как успяват да се задържат на тънките и бодливи клони на това дърво, но явно арганът привлича и тях. За мароканското злато – арган, ще ви разкажа следващия път. Сега продължаваме да навлизаме в пустинята.
Местното население е смес между араби и бербери. Повечето посрещат туристите с топли усмивки, въпреки че има и такива, на които чуждото присъствие въобще не им е приятно. Но ако имате нужда от помощ или искате да попитате нещо, винаги ще намерят начин да ви упътят.
Ако говорите френски почти няма да разберете, че сте в чужда страна. Надписите са дублирани на френски, а местните го говорят добре. Английски и руски са следващите два езика, с които можете да се оправите тук. Ако знаете арабски, по-скоро бъдете внимателни, защото мароканският арабски е различен от традиционния.
Така залисани стигаме до Есауира - прекрасен пристанищен град, намиращ се съвсем наблизо до един от най-красивите плажове в Мароко.
Есауира е курортно градче, което напомня на средиземноморските райони и изглежда някак познато. Бели къщички със сини дървени капаци на прозорците, свежи фасади и много цветя. Но зад тях се крие арабска крепост от 18 век, построена по времето на султан Мохамед Сиди. Именно вратата й е символичната преграда между средиземноморското и арабското, между типично мароканското и влиянието от Европа. Зад крепостната стена ще се озовете в град на романтика, чиито тесни улички гъмжат от занаятчийски дюкяни. Тук можете да пиете и превъзходно мароканско кафе с кардамон в някое от типичните кафенета.
През 80-те години на 20-ти век Есауира става любимо място за сърфиране и водни спортове, заради силните ветрове.
Градът е свързан и с женската красота. Наоколо има много фабрики за арганово масло. Освен всичко това Есауира привлича и с чудноватата си природа, километричните плажове и интересната история.
Градът е малък, очарователен, с тесни улички, като лабиринт. Малки магазинчета и сергии с усмихнати продавачи ви приканват да купите някоя традиционна стока. А да се пазарите с тях е удоволствие и забавление. Разходката из курортното градче е истинско блаженство. Отнякъде долита аромат на подправки, сушени плодове, чай или нещо непознато. Дочува се почукването на някой ковач, който ви подканя да опитате и вие.
Медината или старият квартал ще ви плени от пръв поглед. Странно преживяване е да минете през него. На моменти е стряскащо, защото е буквално като лабиринт, от който няма излизане. Вървите през тесни, криволичещи пътечки, понякога само с един изход или дори без. Кварталът представлява съвкупност от сини врати и белосани къщи, които се редуват със занаятчийници и малки магазинчета.
Бижутерите тук са едни от най-добрите майстори. Те са наследници на някогашните еврейски златари. По начало мароканските евреи, известни като "търговците на краля", освен в бижутерията, отдавна са признати с уменията си в дърводелството и корабостроенето. От тук си заслужава да си купите керамична чиния или тажин, което е нещо като нашето гюведже, но в конусовидна форма. Има го в различни размери, дори и мънички за спомен. Друго, което ви препоръчваме, са дървени фигурки, кутийки и орнаменти, преливащи в различни нюанси. Те се изработват от дървета, които растат само в Мароко.
Есауира е и средище на писатели, музиканти и художници, които черпят вдъхновение от тази романтика. Още от 18 в. в тук започват да се установяват видни марокански поети, учени, занаятчии. Не случайно градът е избиран и за снимачна площадка на много известни филми.
А денят завършва на едно приказно място – в пещерата на Аладин. Тук са и четиридесетте разбойника, но не изглеждат толкова страшно. Намираме се в един комплекс, близо до Маракеш. Този дворец всъщност е огромен ресторант с много атракции. Можете да избирате между различни зали, все в ориенталски стил. По средата е построена арена, която става център на най-важните събития тази вечер - специална програма с конници, танци и други невиждани атракции.
Влизаме и в пещерата на Аладин. Тук са всички съкровища, за които се говори в приказката.
Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. Приключенията ни в Мароко продължават и следващия път, когато ще отидем да Маракеш.
автор: Адриана Русенова
