Уестминстър е в смут, икономиката на Обединеното кралство буксува, а депутатите от торите са на път да изберат своя пети министър-председател за малко повече от шест години.
В знак на пълна нормалност обаче в тази напълно функционираща западна демокрация британците прекараха голяма част от изминалата седмица фокусирани върху видео на салата айсберг с перука. Да, точно така.
Таблоидът Daily Star започна да залага, че точно тази салата ще надживее Лиз Тръс, след като нейният нововъзникнал икономически режим беше обхванат от безпрецедентен хаос през първите няколко седмици. И таблоидът се оказа прав. Тръс най-накрая подаде оставка в четвъртък, 44 дни след като зае поста.
Това я направи най-кратко управлявалият премиер на Обединеното кралство.
Всичко обаче започна добре. След като победи учтивия си, но скучен съперник Риши Сунак в яростното състезание за лидерство на консерваторите, Тръстриумфално пое юздите на Даунинг стрийт № 10 и се зарече да "преобразува Великобритания в нация с амбиции“. Тръс привлече ключовите вестници, подкрепящи консерваторите и уверено отхвърляше факта, че мнозинството от собствените й депутати от торите се съмняват в нейната компетентност.
След като встъпи в длъжност, Тръс избра своя близък приятел и съсед Куаси Квартенг за свой висш министър на финансите и незабавно го натовари със задачата да се справи със статуквото в Министерството на финансите.
С един разумен първи ход Квартенг незабавно уволни най-високопоставения държавен служител в министерството - Том Скулър, и така гарантира, че остарели, ортодоксални качества като "опит“, "достоверност“ и "икономическа грамотност“ са заличени в подходящ момент - на фона на световна икономическа криза.
На 8 септември, дни след като Тръс встъпи в длъжност, почина най-дълго управлявалия в световната история монарх - кралица Елизабет II. Смъртта й замрази за няколко седмици нормалната политика на Острова, но тази пауза позволи на отбора на Тръс да нанесе финалните щрихи върху своя Фронкенщайн - минибюджетът, който трябваше да е по-елегантен, ерудиран, аеродинамичен от нормалния.
Тази мини версия премахна изтърканите "независим фискален контрол от страна на собственото куче-пазач на правителството“ и "събиране на сумите“. Квартенг също така показа, че е запазил популистко усещане с угодни на тълпата мерки като намаляване на данъците за свръхбогатите в Обединеното кралство и премахване на тавана за бонусите на банкерите. И всичко това насред криза с по-високите разходи за живот.
След това дойде ответната реакция.
Финансовите пазари, пълни с левичари, които мразят консерватизма и всичко, което управлява, не успяха да разберат гениалността на минибюджета, докато непокорният паунд се срина до най-ниското си ниво срещу щатския долар.
Царството на терора на паунда продължи и тъй като разходите за заеми в Обединеното кралство скочиха, а британските пенсионни фондове се олюляха на ръба на колапса, онези радикални комунисти от Английската банка бяха принудени да се намесят с безпрецедентна програма за спешно изкупуване на облигации “ за възстановяване на функционирането на пазара." Техните най-добри приятели в Международния валутенфонд също се включиха в атаката като казаха, че плановете на Квартенг "вероятно ще увеличат неравенството“ и призоваха правителството да "преоцени“ своите данъчни мерки.
Така се стигна до конференциите на политическите партии, които обикновено са славна обиколка на победа за новоизбрани лидери. Тръс обаче отново реши да разбие статуквото, като превърна своята в дълбоко смущаващи няколко дни на обратни завои и шумни вътрешни борби между торите. По-малко от 24 часа след като настоя, че се придържа към икономическия си план, Тръс внезапно отхвърли основното си предложение за намаляване на данъците за богатите. Квартенг призна, че идеята се е "превърнала в разсейване“ от "основната мисия“ на правителството.
Наистина обратният завой позволи да блесне истинската "висша мисия“ на правителството – да ядосва ненужно собствените си депутати.
След седмици на икономически сътресения, Квартенг беше завлечен у дома от пътуване до Вашингтон, за да може да бъде уволнен на място. След това Тръс разкъса дългогодишното си обещание да облекчи данъците върху големия бизнес, признавайки, че е отишла по-далеч и по-бързо, отколкото пазарите са очаквали. Тръс назначи бившия министър на здравеопазването Джеръми Хънт за свой нов канцлер, поддържайки колебливото си премиерство за цели 36 часа.
Вчера Тръс се преклони пред неизбежното и подаде оставка.
Консервативната партия, която има голямо мнозинство в парламента и няма нужда да свиква общонационални избори още две години, сега ще избере нов лидер до 28 октомври. В това състезание вероятно ще изправи един срещу друг бившият финансов министър Риши СУнак и Пети Мордаунт. Възможно е обаче да се завърне и Борис Джонсън.
Случилото се пред последните няколко години подчертава колко нестабилна е станала британската политика след гласуването през 2016 г. за напускане на Европейския съюз.
превод и редакция: Джесика Вълчева
