Бездомното куче, което посрещна народните представители на първото заседание на 48-то Народно събрание, се превърна в нещо като новия символ на новия парламент. За мнозина животинката се превърна в истинско вдъхновение. Историкът и преподавател в СУ ”Свети Климент Охридски” Петър Донкин дори посвети балада на него.
Балада за кучето пред Парламента
Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче - помияр,
напук на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
сякаш нещо ги пита,
пред очите на всеки гост,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си влажен
един въпрос до болка важен:
"Нима всеки депутат е сляп,
та не вижда, че прося хляб!?"...
И всеки минава, без да го погали,
а с толкова добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без дори за миг да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с охота,
без да види колко е кучешки живота,
как кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна - душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
но съвестта ни отдавна мълчи...
И всеки снима кучето герой,
а не забелязва, че това е той,
че това е народът ни малък,
докаран да проси за залък!
Автор: Петър Донкин
