Народното сърание е висшият орган на законодателната власт. То е най-висшата институция в парламентарна република, каквато по конституция е България. Така е на книга и по подразбиране, но реалността е съвсем различна. Дванайсет години изпълнителната власт в лицето на Борисов казваше на най-голямата парламентарна група от неговата ГЕРБ какво да прави.
Цецка Цачева, Димитър Главчев и Цвета Караянчева се втурваха да угодят на своя лидер. Прокараха се промени в закони опасни за обществото, нарушаващи правата на гражданите и в разрез с европейското законодателство. Знаем как се отнасяше Борисов с тях.
Днес той вече няма онова влияние. Това поставя ГЕРБ в нова ситуация – не контролират нещата в парламента. И не могат да го преживеят. Готови са да спорят с часове в пленарна зала, да променят мнението си, да бъдат нападателни и дори арогантни, когато не се случва разпореденото от лидера им.
Това обаче мобилизира и втвърдява останалите, най-вече заявилите, че в България моделът „Борисов-ГЕРБ“ повече няма шанс.
Оттук и големият въпрос: Накъде ще тръгне борбата с корупцията – заявявана от години и все неслучваща се.
Атаките срещу главния прокурор Иван Гешев и преструктурирането на антикорупционния гигант КПКОНПИ е другата тайна мисия на новия шеф на НС. Започнат ли пренията по тези проблеми, неговата роля ще нарасне значително. ГЕРБ вече и пуснаха този влак, но надеждата премина в номинирания Йордан Цонев от ДПС. Изборът му допреди 48 часа не съществуваше дори като идея, но днес на него залагат (терминът от хазарта е подходящ, бил е крупие…) всички онези, които имат намерение да бранят статуквото, Гешев и КПКОНПИ. Т.е. да пазят натрупаното през годините от обществения поглед и реакции.
С обратни очаквания са партиите от другия лагер – настояващи за промяна и реформи, които да да дадат шанс на България да се измъкне от корупционното дъно и да тръгне в нова посока.
Човекът, който единствен има право да натиска парламентарния звънец, да дава думата и да я отнема, да подпомага или да пресича опитите за проваляне на кворума и гласуването на важни решения, добива особена важност.
Красиви са приказките за почтеност, морал, опит и куп още човешки качества, които трябва да притежава председателят, но са параван за истинските щения и намерения на партиите.
Който и да бъде избран в крайна сметка, той ще бъде подложен на жесток натиск о двете воюващи армии – на неубедителното ново и на опасното старо.
И ако в момента анализатори, медии и други обществени манипулатори вдигат шум, че тридневното заседание по избор на председател на НС е безпрецедентно и конституционна криза, интересно какво ще говорят, когато започнат сраженията в защита и против съдебните реформи и промените в антикорупционното законодателство; за и против предоставянето на въоръжение и техника за Украйна; приемането на страната в Еврозоната и пр.
Почакайте и ще видите.
Ако има независимо мнение по въпроса за избора, то с голяма вероятност би посочило за поста Надежда Йорданова от „Демократична България“. Би се справила перфектно.
Витали Роник
П.П. Три часа след публикуването на този текст, за председател на Народното събрание бе избран Вежди Рашидов. Няма да коментирам. Но след немного време ще се наложи. Уверявам ви.
