На територията на държавни и общински болници няма да може да работят частни лечебни заведения, центрове или лаборатории.
Това предвиждат промени в Закона за здравето, които разбуниха депутати, пише в днешния си брой вестник Труд. “Ако настанилата се вече болница е инвестирала сериозни суми, какво ще става с тях? Намирисва и на противоконституционност”, коментираха депутати от опозицията. Граждани или фирми ще откриват болници след съгласието на здравния министър.В момента болница, която желае да работи със здравната каса, може да разкрие всеки. Ако тя покрива изискванията, здравният министър разписва разрешението й за дейност. А след това касата няма право да откаже сключване на договор.
“Въвеждането на “съгласието от министъра” е свръхрегулация. Дава му се право да разреши и ограничи стопанската инициатива на българите, гарантирана от конституцията”, каза д-р Хасан Адемов. И добави, че когато се състезаваш за публичен ресурс, всички, предоставящи здравна помощ, трябва да са равнопоставени пред него. А не някой да ти поставя изкуствени бариери, макар водени от добронамереност. Според червената Мая Манолова с този текст се създават предпоставки за корупция. Както и с вписаните минимум и максимум болнични легла в областните здравни карти, за които ще плаща касата. Без да е ясно как ще се разпределят, ако за тях кандидатстват няколко лечебни заведения.
Синият депутат д-р Ваньо Шарков контрира, че щом болниците ще работят с пари от касата или бюджета, то здравният министър трябва да ги контролира. Защото той е отговорен за здравната политика на правителството. “Няма окончателно решение по въпроса, ще го обсъдим с Изпълнителна комисия”, каза и шефката на здравната комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ). В Германия например не е необходим подпис на здравния министър за нова болница. Достатъчно е разрешение от съответната федерална провинция, предаде кореспондентката ни в Берлин Ваня Енчева. Нови текстове в закона предвиждат всички частни структури да не могат вече да се разполагат на територията на държавни, общински и ведомствени болници. Става дума както за цели лечебни заведения, така и за лаборатории, медицински центрове, центрове за физиотерапия и пр. Т. е. “Пирогов” може да има на своя площ ДКЦ (бивша поликлиника), но ако центърът е негов. Частен не може. “Така се поставят ограничения пред управителните органи на лечебните заведения при сключване на разпоредителни сделки”, пише в мотивите към проектозакона. “Управителят на лечебното заведение може да сключва договор по Закона за задълженията и договорите с държавни, общински, но и с частно-правни субекти”, каза още д-р Адемов. (Труд)
