След края на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Китай стана ясно, че президентът Си Дзинпин, който ръководи страната от март 2013 г., остава на власт поне още пет или дори десет години. Нито един ръководител на Китайската народна република не е бил толкова дълго на този пост.
Китайската конституция от 1982 г. ограничава правомощията на председателя до два мандата от по пет години. Но Си през 2018 г., в началото на втория си петгодишен мандат, настоя законът да бъде изменен и крайните му срокове да бъдат увеличени в неопределен срок. И сега конгресът го преизбра за трети мандат. Какво е съвременен Китай, в който Русия днес вижда свой основен съюзник и как Пекин се отнася към Москва и Путин разказва пред „Новая газета. Европа“ експертът по Изтока от Фондация Карнеги Темур Умаров. Предлагаме ви частта за отношенията Пекин – Москва.
Китай е много прагматичен във външната си политика. Всички надежди, излъчвани от руските пропагандисти, че приятелят Китай е на наша страна и винаги ще ни подкрепя, нямат нищо общо с реалността. На практика виждаме, че Китай не критикува Русия публично, но и не я подкрепя. Единствената точка, по която Китай е на една страна с Русия, е конфронтацията със Запада. Но и тук Китай има прагматични цели. Неговите отношения със САЩ не са най-добрите от десетилетия, и Китай трябва да ползва Русия като партньор. На този фон Китай изглежда адекватен, предвидим и подлежащ на преговори играч. И в този смисъл войната в Украйна е плюс за Китай. Освен това войната отнема сила, време и енергия от всички западни страни, включително Съединените щати, и те имат по-малко ресурси, за да се справят с отношенията си с Китай.
Все пак може да се каже, че
Китай все още се нуждае от Русия като „приятелска сила“.
Можете да забравите всичко, което току-що казах, и просто да погледнете огромната граница между Русия и Китай. И не забравяйте, че и двете страни са ядрени. Двама такива ядрени гиганта би било добре да поддържат добри отношения.
В същото време Русия може да изисква някои практически стъпки, които ще бъдат неудобни и нежелани за Китай, поради което китайските компании могат да попаднат под вторични санкции на САЩ. Китай ще се стреми по всякакъв начин да не изпадне в такава ситуация.
По начина, по който Китай реагира на войната в Украйна, виждаме, че той подхожда прагматично към този въпрос. Ясно е, че Русия се нуждае от Китай много повече, отколкото Китай от Русия. Можете просто да погледнете икономическата статистика: в търговския оборот на Русия Китай има дял от почти 20%, а Русия в търговския оборот на Китай е по-малко от 1%! Ако погледнем какво търгува Русия с Китай, ще видим, че основно суровините напускат Русия, а се връщат като технологии. Китай се превърна в основния доставчик на технологии за Русия от 2016 г., заменяйки Германия в това. И можете да вземете всяка област - там ще видите значителен дял от китайския внос.
Това се отнася и за автомобилостроенето. Русия е изолирана до такава степен, че тя все повече разчита на икономическите връзки с Китай. Русия вече трябва да прави всичко сама и се оказа в безпрецедентна зависимост от Китай. Сега Русия практически няма алтернативи на Китай, а Китай има много алтернативи. Освен това той просто не иска да бъде свързван с агресия, не иска да разваля отношенията със западните страни. Китай не желае в никакъв случай да попадне в конфронтацията и санкции.
На практика се вижда, че Китай не подкрепя Русия.
Не виждаме Китай да помага на Русия да избегне санкции или китайски компании да превземат руския пазар. Напротив: китайските компании постепенно го напускат. Например Huawei затвори офисите си и премества служители в страни от Централна Азия. UnionPay отказа да издава карти съвместно с банка VTB. Има много примери за Китай, който се съобразява със санкциите, но той просто го прави тихомълком.
В Русия си мислят, че ще преодолеят санкциите, защото Китай изкупи техния петрол и газ. Това е заблуда. Невъзможно е просто да вземете газ от находища, разположени далеч от китайска територия, несвързани с нея, и да го прехвърлите в Китай. Това изисква тръби, а за да се изградят тръби, са необходими поне десет години.
Да, има проекта „Силата на Сибир“ и вече „Силата на Сибир-2“, по които могат да се увеличат доставките. Но Китай няма да замени европейския пазар. Особено като вземете предвид, че до 2060 г. той планира да постигне въглероден неутралитет, тоест все повече ще намалява зависимостта си от традиционните форми на енергия.
Китай не може да замени Европа.
Дори ако Китай имаше възможност да изкупува руския газ и петрол, той не би го направил. За него е много важно да може да диверсифицира пазарите. Някои от тях принадлежат на Русия, други - на страните от Централна Азия, Туркменистан и част - на страните от Персийския залив. За Китай е много важно да не зависи от нито една страна. И дори с Туркменистан, който доставя 80% от газа си на Китай, те не са готови да построят нов тръбопровод. Китай не иска да даде на никоя страна твърде много от газовия си пазар. Русия говори, но още не сме видели конкретни споразумения, както се надява Путин.
Мисля, че никой,
нито една държава, включително Китай, няма да подкрепи използването на ядрено оръжие.
Това вече ще бъде пресечната точка на такива червени линии ... Пекин е категоричен в това отношение. Путин усеща това.
Ако погледнете ситуацията от позицията на Китай като условен съюзник на Русия, тогава създаването на прецедент за използване на ядрени оръжия в суверенна държава ще бъде просто повратна точка за Пекин. Тогава ще чуем конкретни изявления от Китай... Въпреки че и тогава се съмнявам, че ще бъде нещо публично. По-скоро това ще бъдат някакви лични преговори между лидерите на страните, които няма да станат публични. И публично Китай продължава да повтаря, че е за мирно разрешаване на конфликта, което зачита интересите на Русия по въпросите на сигурността в Европа, зачита обаче и териториалната цялост и суверенитета на Украйна. От наша гледна точка това изглежда много противоречиво, но не изглежда така за Китай.
Риториката на Китай за войната и за Украйна не се основава на общественото мнение. Честно казано, китайското общество не следи особено какво се случва в Украйна. Някои новини, които тревожат целия свят, понякога достигат до Китай, а няколко китайски журналисти дори сега са в Украйна, снимат репортажи там и представят информация не от руска гледна точка, а обективно. Наскоро в китайския интернет се появиха кадри и видеа, които се подиграваха на руската армия, колко слаба изглежда в тази война. Нарича се, ако преведем китайския йероглиф, "слаба гъска". Тези неща не се случват случайно. Следователно китайското ръководство взема решения по отношение на Русия и войната въз основа на собствените си възгледи.
Наричат руската армия "слаба гъска", т.е. Русия се показа пред целия свят като слаба сила
- не само във военно отношение, а също в управленско. От началото на успешното контранастъпление на въоръжените сили на Украйна видяхме, че китайското ръководство спря да говори на висок глас за някаква подкрепа на руските интереси.
На срещата в Самарканд Си Дзинпин, срещайки се с Путин, не каза нищо за това. Единствената му формулировка беше, че Китай и Русия са две отговорни сили... Не изглеждаше като подкрепа, а като опит за „наливане на вода“. Това означава да не каже нищо. И е очевидно желанието да се измъкне от молбите на Путин за подкрепа. А Путин много искаше да получи някаква подкрепа. Затова каза, че Русия е на страната на Китай по въпросите на Тайван, по въпросите на конфронтацията със Съединените щати. Но Си в отговор не каза нищо за войната в Украйна, дори не я нарече с някакъв евфемизъм. Той просто говори за "отговорни правомощия" - това е всичко. В определен смисъл това е подигравка.
Китай просто наблюдава тази война срещу Украйна и ще се възползва от слабата позиция, в която изпада Путин.
