Името му е Даниел Янев. Заедно с група млади хора създава проектът “Лъжеш ли?” - инициатива, чиято цел е да се справи с дезинформацията в българската политика. Пред ФрогНюз Янев разказва, че съществуването на този проект е от значение, защото дава възможност на гражданите сами да проверяват изказванията на политиците. Янев е категоричен - критичното мислене в едно общество и достатъчната степен на образованост и информираност, имат по-голям потенциал за промяна от всеки депутат или партия.
Ето и цялото интервю:
Как се роди идеята за платформата ви?
Бяхме вдъхновени от съществуващи вече платформи за проверка на факти в Западна Европа и САЩ. Искахме платформата да се различава по някакъв начин от тях и решихме да не се фокусираме избирателно върху отделни твърдения или теми, генерирали обществен интерес.
Вместо това си поставихме за цел да проверяваме колкото се може повече изказвания на политици от всички популярни партии и коалиции в България. Считаме подхода си за по-представителен и по-безпристрастен от този на класическите платформи за проверки на факти.
Защо смятате, че съществуването й е важно и как ще допринесе за развитието на гражданското общество у нас? Колко важно е критичното мислене за нещо подобно?
Смятаме, че съществуването на "Лъжеш ли? е от значение, защото с работата си предоставяме на българските граждани методология и публично достъпни източници на информация, с помощта на които сами да могат да проверяват изказванията на политиците в България.
От "Лъжеш ли?" разбираме борбата с дезинформацията като колективна задача, която не трябва да се осъществява само от доброволчески проекти като нашия или от шепа журналисти. За мен, критичното мислене в едно общество, но и достатъчната образованост и информираност, имат по-голям потенциал за промяна от всяка една политическа партия или народен представител.
Според последните ви данни Костадин Костадинов от “Възраждане” е изрекъл най-много лъжи. Защо обаче обществото му е повярвало толкова - виждаме, че според резултатите от вота на 2-ри октомври, партията на Костадинов се нареди 4-та в 48-мото Народно събрание.
Преди да отговоря на този въпрос съм длъжен да припомня, че ние не обвиняваме г-н Костадинов в изричане на лъжи, а просто сме посочили случаите, в който е разпространявал невярна информация в телевизионен ефир. Трябва да се прави разлика между лъжа и невярно твърдение, защото последното невинаги е равно на първото.
Имам няколко обяснения за успеха на г-н Костадинов и “Възраждане” на последните парламентарни избори. Първо, очевидно за немалка част от избирателите на “Възраждане” е по-важно зад какви идеи стои партията, а не какво е поведението на нейния лидер. Става дума за силна идентификация с тези идеи, а именно отричането на опасността от COVID-19, критиката към САЩ и Европейския съюз, подкрепата за Русия и Владимир Путин, враждебността към хората с различна сексуална ориентация и много други. Като че ли конкретните законодателни мерки, които “Възраждане” биха гласували в парламента, и още по-важно - колко реалистично е партията да намери съответните мнозинства, остават на заден план за сметка на емоциите.
Второ, по всяка вероятност някои избиратели на “Възраждане” смятат, че платформата ни не е безпристрастна, обслужва конкретни интереси и съответно умишлено се фокусира върху неверните твърдения на Костадин Костадинов. Все пак голяма част от медиите и лицата, които го критикуват, биват заклеймени от него и партията му като изпълнители на поръчки на чуждестранни посолства.
Безпристрастността на "Лъжеш ли?" е извън съмнение и може да бъде проверена от всеки гражданин, който следи предизборните участия на кандидатите за депутати в национален ефир. Прилагаме внимателно изготвена методология и мерим с еднакъв аршин при проверката на изказванията на всеки един кандидат. Освен това проектът ни е доброволчески и не разчита на дарения или външно финансиране под каквато и да е форма.
Трето, не бива да бъде подценяван и протестният вот. Имайки предвид ниската избирателна активност в България, недоволството от политическата класа сред гражданите е изключително голямо. Това важи и за последното правителство, което очевидно не успя да спечели доверието на обществото. Когато гласуваш за дадена партия в знак на протест, ти не се интересуваш от това дали лидерът и разпространява невярна информация. Целта ти в такъв случай е да отправиш предупреждение към етаблираните политически играчи. Затова от протестния вот често печелят партии с по-радикални възгледи, каквато е “Възраждане”.
Смятате ли, че лъжите на политиците имат общо с медийната грамотност у нас? България е на последно място в ЕС по медийна грамотност, според последни проучвания. Как можем да я подобрим и как да се борим с фалшивите новини?
Абсолютно съм съгласен, че навикът на българските политици да разпространяват невярна информация, е пряко свързан с ниската медийна грамотност в България. Според мен, за да се справим с този проблем, телевизиите трябва да поемат по-голяма отговорност в борбата с дезинформацията, защото те все още са най-популярните медии в България и се ползват с известно доверие.
Трябва да се създадат специални телевизионни рубрики или предавания, посветени изцяло на проверката на факти. Съдържанието на такива формати трябва да бъде разбираемо и образователно, и не трябва да оставя съмнения в безпристрастността на водещите. По този начин гражданите ще се научат сами да следят изкъсо политиците и критичното мислене ще достигне по-високи нива.
интервю на Джесика Вълчева
