Предвижда се замразяване на минималната работна заплата, въпреки рекордната инфлация в страната, която към този момент е близо 19%. Очаква се от юли следващата година увеличението на пенсиите да бъде със средно около 12%.
Три са вариантите за бюджет за 2023г. Това стана ясно от изслушването на служебния финансов министър Росица Велкова в пленарна зала.
Според направеното предложение за финансова рамка, се предвижда за следващата година дефицитът да бъде 6,6%, като дългът бъдеоколо 16 млрд. лв.
При това положение, тя очаква бюджетът да завърши с по-малък от планирания дефицит. В Закона за бюджета за 2022г. е записан дефицит от 4.1% от прогнозния БВП. При повишените приходи се очаква той да спадне до 3.4% от БВП на касова основа.
Предвижда се служебният кабинет ще внесе т.нар. „удължителен закон“. По думите на Велкова, това е най-логичното, тъй като те не са легитимно излъчени от народа, нямат парламентарно представителство и съответно нямат право да нанасят промени в политиката.
Велкова отчете, че към края на септември бюджетът все още е на излишък - от близо 1 млрд. лв., Според нея това е обичайно до последните два месеца на годината, когато започва разплащане на извършените инвестиционни разходи. Годината ще завърши на дефицит, както е и по план.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова помоли Велкова да внесе уточнение. Според Нинова тревожни са обявените числа за дефицит и инфлация: „Те се разминават с нашата представа за финансите и икономиката на страната. Искаме да знаем къде ще харчите тези милиарди, след като няма и социална програма. Дали не е за онези самолети, за които времето не е точно сега? При инфлацията, която залагате и предвидения БВП от 173 милиарда лева, това не отговаря на истината. При тази инфлация, приходите трябва да са около 180-185 милиарда“, допълни Нинова.
Росица Велкова посочи, че бюджетът е приет на дефицит от Народното събрание. Тя очаква преизпълнение на данъчно осигурителните приходи с около 250 милиона лв. Приходите ще бъдат събрани като 50 млн. се очаква да постъпят от данъка върху дохода на физически лица, а другите 200 млн. лв. от внасяне на повече социални осигуровки, които са свързани основно с увеличаването на заплатите, посочи от Велкова.
