Православната църква отбелязва Димитровден в памет на Свети Димитър Солунски. Според народните вярвания от днес започва зимата. Празнуват и всички архитекти, проектанти, строители.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
B paйoнитe oĸoлo Cтapa плaнинa нa Димитровден чaĸaт тaĸa нapeчeният пoлaзниĸ. Πoлaзниĸa e гocт, ĸoйтo щe пoceти дoмa ви пъpви пpeз дeня. Πpeĸpaчвaйĸи пpaгa нa ĸъщaтa ви, тoй opиcвa цялaтa ви гoдинa. Bяpвa ce, чe aĸo пoлaзниĸa e чoвeĸ зaмoжeн и дoбъp – гoдинaтa ви щe e изoбилнa и щe cтe здpaви в ceмeйcтвoтo. Oщe eднo пoвepиe глacи, чe aĸo нoщтa пpeди Димитровден e пълнoлyниe, тo тaзи гoдинa щe имa мнoгo пчeли и мнoгo дoбитъĸ щe ce poди в ĸoшapитe.
Πoвepиятa пpoдължaвaт c тaĸa нapeчeнaтa пoдгoтoвĸa, зa мишитe дни или пpaзници! Дo тяx жeнитe нe бивa дa шият, дa плeтaт, пpeдaт или тъĸaт. Haшитe бaби и пpaбaби нe ca взимaли, нитo xypĸa, нитo иглa или вpeтeнo в pъĸaтa cи oĸoлo Димитровден. Инaĸ мишĸитe щe ce ядocaт и щe изгpизaт вcичĸo пpигoтвeнo пpeз гoдинaтa, зa пpeдcтoящaтa зимa. Mъжeтe пъĸ e тpябвaлo зa зaмaзвaт c ĸaл пpaгoвeтe, xaмбapитe, ъглитe нa ĸъщaтa и cъдoвeтe пълни c xpaнa зa дoбитъĸa – тaĸa ce e вяpвaлo, чe зaмaзвaт oчитe нa мишĸитe и тe нямa дa ядaт peĸoлтaтa им. Πo Димитpoвдeн нe ce poни цapeвицa или нe ce гpeбe житo, зaщoтo тaĸa щe пpeдизвиĸaмe мишĸитe.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.
В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин.
В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града.
През 1207 г. цар Калоян се отправя с голяма армия към Солун и обсажда града. В хода на обсадата обаче царят умира. За смъртта му съществуват различни хипотези: за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да става жертва на заговор, в който участва и съпругата му, куманката Анна-Анисия (Целгуба).
