Патриотизмът днес е да защитим социалистическото отечество и завоеванията на болшевишката власт. Сталин на парада за 7 ноември през 1941 г. Антипатриотизъм, според нашумелия Захар Прилепин, който искаше украинските деца да бъдат давени и изгаряни, е трагедията с разпада на СССР.
Патриотизмът, - казва Путин, - трябва да е национална идея. Няма друго чувство, което да обединява народа. Според него това чувство е чуждо на либералните общества и Запада. Путин и Прилепин защитават позицията, че хората, представляващи държавните институции, са истинските патриоти, защото се грижат за държавата.
Но не казват дали е патриотизъм, когато военният министър Шойгу притежава имоти за милиони долари в Москва, а заплатата му не покрива и една хилядна от разходите му.
Като висш патриотизъм на руското население се дава за пример участието на Русия във войната в Сирия и превземането на Крим. Населението си казва: За Родину! – и гаврътва стакан водка на залпом. И така докато някой падне от стола. Понякога падат и наградените с ордени и медали за вярна служба на Родината.
Защо ви занимавам с патриотизма по време на дебатите за бюджета на страната за 2023 г.? Наистина, би трябвало да сме наясно с чувствата си към страната, където сме се родили и израснали.
Президентът Радев от месеци повдига този въпрос всеки път, щом стане дума за войната в Украйна и дали да предоставим военна помощ на защитаващите родината си украинци.
Преди дни той отново остро атакува предложението на някои партии за изпращане на оръжие и техника за Киев.
„Войната, която се разгаря, която, виждате, разширява не само своя пространствен обхват, но разширява и формите на противопоставяне и ние някои от тях ги виждаме. Те пълзят и насам. Вие вярвате ли, че хората, които предлагат подобни решения (предоставяне на оръжие и техника), някога ще хванат оръжие и някога изобщо тези хора ще рискуват живота си за България? Вярвате ли го? Аз не го вярвам. Още повече, че отнемането на въоръжение в момента от състава на Българската армия, без да е попълнено с нови образци военна техника, което е един много дълъг процес, ще задълбочи дефицита от способности на БА за един дълъг период от време, в което се влошава средата на сигурност не само на север от нас, а и на Балканите", заяви държавният глава.
Разбира се, че това е негово право, задължение дори. Неговата позиция е определяща за някои слоеве, които не обичат да формулират собствено мнение, а се ползват от спуснатото отгоре. Щом е казал президентът, значи е вярно.
Дали?
Възниква въпрос: Политиците ли са най-големите патриоти?
Започнах с цитати и ще продължа. Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна. Думите са на Димчо Дебелянов. Подпоручик Дебелянов загива на 2 октомври 1916 г. в боевете край село Горно Караджово, днес Моноклисия. Не е привърженик на войните, но е привърженик на страната си.
И Гео Милев не е бил политик и управник, но е знаел какво да прави за родината – и в окопите край Дойран, и в творчеството си.
Десетки са примерите.
Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини, - убеден е Георги Сава Раковски. Той не е ли патриот след като отхвърля нуждата от помощ от Русия и е привърженик на гръцкия модел за освобождение на България, а предвид обстоятелствата търси подкрепа, в това число и военна от Сърбия?
Ще се изненадате може би, но ето какво мисли Александър Пушкин по въпроса: Разбира се, аз презирам отечеството си от главата до петите, но ми е неприятно, ако чужденец споделя с мен същото чувство. Откровено, няма спор.
По какви критерии един държавен мъж като Радев определя и приписва качества или отсъствие на такива у други политици? Патриотизъм, в най-широк смисъл, не са ли чувствата, които всеки изпитва към майка си, към семейството си, към родната къща и земята по която е тичал, реката, в която се е къпал, местата свързани с първата му любов и преживени радости и скърби? Дори гробищата са част от силните чувства, които изграждат картината наречена „Патриотизъм“.
Украинците днес се нуждаят от помощ, най-вече военна. Щели сме да ощетим българската армия обаче, категоричен е Румен Радев.
Гърция изпрати неотдавна 40 бронирани машини на пехотата тип БМП-1 съветско производство в Украйна. В замяна Атина получава същият брой германски бронирани машини „Мардер“.
Не е кой знае каква новина, защото страни от НАТО и не само, изпращат техника и въоръжение на защитаваща се Украйна от руската агресия още от 24 февруари. Правят го Полша, Чехия, Словакия, Прибалтийските държави, Финландия, Швеция и пр. Повечето от тях са много по-застрашени от нас да попаднат под агресията на Москва. Всичките те обаче успяват да договорят компенсиране с натовско въоръжение и бойна техника. Упорити са, настоятелни са, дипломатични са, умни са, находчиви и пр.
Ние не сме. Затова изпадаме в девета глуха и в НАТО, и в ЕС.
Държавният глава твърди също, че военната помощ за Киев удължава войната – сякаш украинците са я започнали! Подобна теза дори не се нуждае от опровержение, толкова е нелепа.
Трябва да сме готови да защитаваме нашата страна. Историята рядко застава на страната на слабите и страхливите. Нужно е да се научим на лоялност с партньорите и да сме готови като личности да изпълним своя дълг. Това ни прави нация. Убеден съм, че много от хората, които държавният глава днес упреква във военнолюбство и съмнение, че биха изпълнили дълга си, ще се справят по-добре от немалко персони в неговото обкръжение. Това включва и понасянето на жертви.
Висоцки казва в едно свое интервю: Не знам дали съм смел, защото не съм бил на война. Да не би Радев, БСП, "Възраждане" и "Български възход" да са били, а ние да не сме разбрали?
Огнян Стефанов
