Някъде между 9:50 ч. и 10 ч. сутринта на 23 май 2021 г. Двама мъже влизат в центъра за управление на въздушното движение в Минск. Те са там, за да предадат съобщение: Има бомба на борда на полет 4978 на Ryanair от Атина за Вилнюс. Самолетът трябва да премине през беларуското въздушно пространство. Всичко това обаче се оказва лъжа...
Бомбената заплаха кара пилотите да следват задължителните протоколи за безопасност и така приземяват Боинг 737-800 в Минск. Веднага щом самолетът каца, двама от пътниците му - опозиционният журналист Роман Протасевич и руската му приятелка София Сапега са арестувани.
Инцидентът предизвика международно възмущение и доведе до налагане на санкции на Беларус от страна на Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече това "възмутително и незаконно поведение“, докато полският премиер Матеуш Моравецки определи инцидента като "безпрецедентен акт на държавен тероризъм, който може да остане ненаказан".
Авиационната агенция на ООН, Международната организация за гражданска авиация (ICAO) отговори на случилото се като започна свое разследване. Така през януари тази година бе установено, че бомбената заплаха е била умишлена и невярна. Тогава ICAO започва по-широко разследване в светлината на някои "липсващи факти", за да проучи нова информация - свидетелските показания на базирания в Минск ръководител на въздушното движение и запис от телефонния разговор с пилота на самолета.
Последващият доклад, получен от POLITICO, описва в най-малки подробности какво се е случило този ден. Оказва се, че са замесени беларуски служители.
Според показанията пред ООН, които остават анонимни за широката публика, двама мъже влезли в контролния център на Минск около половин час след като въпросният мъж започнал смяната си в онази фатална неделя. Той идентифицира един от тях като Леонид Чуро, генерален директор на Белаеронавигация, доставчик на аеронавигационно обслужване на страната. Другият работи за беларуските служби за сигурност, все още наричани КГБ.
Двамата мъже се обърнали към дежурния ръководител, който след това информирал контрольора и друг негов колега за пътнически самолет на Ryanair, който се канел да навлезе във въздушното пространство на Беларус от Украйна. Ръководителят споменал предполагаема бомбена заплаха и нуждата самолетът да бъде отклонен, но същевременно разубедил контрольора да информира контролния център на Лвов в съседна Украйна.
Междувременно вълна от имейли се изпраща до европейски летища, от София до Букурещ, Атина и Минск. Всеки с едно и също съдържание - че войници от "Хамас" изпратили самолета. Съобщението предупреждава за бомба, която ще избухне над Вилнюс, ако исканията не бъдат изпълнени. От "Хамас" отрекоха да са замесени.
Тогава диспечерът на полетите вади телефона си и записва разговора си с пилота заради страх, че обичайните съобщения за контрол на въздушното движение могат да бъдат унищожени. Записът обаче улавя не само разговора между диспечера и пилота, а и непрекъснатите указания, които двамата мъже в кабината дават.
Стенограмата, споделена с POLITICO, показва, че контрольорът е репетирал съобщението, което трябва да предаде на пилотите на борда на полет 4978 - знак, че това, което казва, не е спонтанно.
Имаме информация от специалните служби, че имате бомба на борда. Тази бомба може да бъде активирана над Вилнюс“, казва той на пилота на Ryanair.
"Кажете "от съображения за сигурност", чува се да казва един от мъжете в кабината, преди диспечерът да се свърже с пилотите в самолета.
Пилотът се усъмнил в казаното му от контрольора и поискал повече информация:
"Бомбата... заплашително съобщение, откъде идва? Откъде намерихте информацията за това?"
След сложни разговори между тримата мъже в контролната кула, на диспечера е казано за въпросния мейл от "Хамас". Истинският му произход обаче не е ясен. В доклада на ICAO се казва, че имейлът до Минск не е бил изпратен, докато самолетът вече не е започнал да се спуска към летището.
"Трябва да ви задам един въпрос: Какъв е кодът на заплахата - зелен ли е, жълт, кехлибарен или червен?", пита пилотът.
"Той пита, кодът на съобщението е жълт или червен?“, предава чинно диспечерът на двамата мъже в контролната кула.
Неидентифициран мъж казва: "Ами нека да е червено, червено“.
Стенограмата показва още неистови дискусии в контролния център, докато самолетът се кани да пресече границата на Беларус и да навлезе във въздушното пространство на Литва.
В крайна сметка самолетът каца на летището в Минск. Какво става след това?
Бързо става ясно, че това не е нормално отклонение на полета. След кацането от Ryanair се обаждат на властите в Минск 12 пъти в рамките на двучасов прозорец преди и след кацането на самолета, за да се опитат да получат повече информация за заплахата, включително искане за копие от имейла от "Хамас", което така и не е предоставено.
В крайна сметка властите позволяват на екипажа и пътниците да се върнат обратно на борда на самолета си, за да продължат полета. Но не всички успяват. При преброяването преди излитане се оказва, че петима души липсват. Без да получи обяснения от наземния персонал на летището в Минск, самолетът на Ryanair излита. Сред останалите в Беларус пътници се оказва журналистът Роман Протасевич и приятелката му. Според шефът на Ryanair Майкъл О'Лиъри един от пътниците, останали в Минск, е агент на беларуското КГБ.
Може би беларуският президент Александър Лукашенко е смятал, че светът бързо ще забрави за случилото се. Но не се случи така. След откраднатите избори през 2020 г., когато Лукашенко успя да се върне на власт с измама, той беше изправен пред международни санкции и изолация. Инцидентът с Ryanair, характеризиран като отвличане от служители на ЕС, наложи още повече мерки срещу Беларус.
Държавният превозвач Белавиа получи забрана от европейското въздушно пространство и американските прокурори обвиниха четирима беларуски правителствени служители в пиратство на самолети.
Може би нарочно беларуските власти не съдействат при разследването на ICAO. Много малко кадри бяха предоставени на следователите на пътниците, слизащи от полета или на летището. Беларуските власти казаха, че това е така, защото видео архивът се съхранява само за 30 дни. Съмнителна е и каква информация са получили международните следователи.
Видеозаписи, направени от пътници, показват мъж, който стои на рампата, докато пътниците слизат. Диспечерът, дал показания, идентифицира този мъж именно като заподозрения офицер от КГБ.
Втори препис, включен в доклада на ICAO, показва разговор между зам.-шефа на беларуската служба за въздушна навигация, дежурния ръководител и диспечера, седмица след принудителното кацане на самолета на Ryanair. В рамките на него заместник-началникът на органа насърчава двамата да направят някои "корекции“ в своите доклади за инцидента. В крайна сметка ICAO установи, че отклонението на Беларус е "акт на незаконна намеса“, умишлено е невярно и застрашава безопасността на полета на Ryanair.
Докладът е предаден на ООН за разглеждане. Няколко държави, включително Съединените щати, Полша, Литва, Латвия и Беларус, започнаха свои собствени разследвания.
превод и редакция: Джесика Вълчева
