Един от любимите рефрени на нашенската политическа каста е насочен към мечтаното, но все така недостижимо включване в зоната на Шенген, което се смята за окончателна легитимация в ЕС. Всевъзможни говорители от различни цветове, всъщност безцветни, се надпреварват по баналност – изпълнили сме критериите, добре охраняваме границите на Европа, какво още да направим, холандците ни мразят и т.н., и т.н.
Да оставим обаче премиера на Ниската земя Марк Рюте, възприеман като новия Уинстън Чърчил Българомразеца, ако новите поколения знаят за какво става дума. Съмнявам се обаче, че половината от така наречените „народни представители“ свързват лидера на Великобритания по време на Втората световна война с нещо повече освен с уискито и пурите…
И сега по същество. Ако се освободим от патриотарските заклинания за вътрешна употреба – на какво отгоре да ни вдигнат бариерата за Шенген? По коя точка от „Библията на Брюксел“ сме изрядни?
Имаме ли нормална Съдебна система, адекватна прокуратура и върховенство на Закона?
Реална ли е свободата на словото по Конституция или силните на деня и нощта винаги намират начин да запушат устата на журналистите и общественото мнение?
Какво представляват нашите граници – солидна преграда пред криминалния трафик на стоки, дрога и хора или врата в полето?
Имаме ли поне един осъден на реален срок крупен „крадец в закона“?
Къде се излежават на плажа братя Галеви и още екземпляри от същата фауна?
Прави ли въобще впечатление на тукашните власти Списъкът „Магнитски“ или те едно говорят пред „началниците“, а съвсем друго вършат, очевидно силно зависими от „токсичните“ според терминологията на Вашингтон и Брюксел?
С какво ще обясним на „цивилизацията“ факта, че у нас дрогирани и алкохолизирани рецидивисти със стотици нарушения, висящи дела и дори влезли в сила присъди продължават да сеят смърт по пътища и тротоари?
Как да се сърдим на перфидния чистофайник Рюте, след като родните роми от години източват социалната система на не една и две държави от Западна Европа? Черният пазар на труда - отделно.
Лъжа ли е, че криминалният BG-контингент заема водеща позиция на сивия фронт на наркотрафика, проституцията, източването на банкови карти, кражбите, търговията с деца…?
Каква е степента на корупцията у нас по етажите на държавната и общинската пирамида – 10, 20, 30, 50, 70 процента? Къде се класираме според нормата за допустимост, негласно възприета от Запада?
Можем ли да рапортуваме, че политическата, икономическата и медийната среда у нас отговарят на базовите демократични критерии? Да не говорим за банките, търговските вериги и монополистите от енергийния сектор, водоснабдяването и здравеопазването.
Да продължавам ли или да сложа многоточие, зад което наднича горчивата истина за българския феномен пред бариерата на Шенген? Веднъж, впрочем два пъти, ни пуснаха гратис в НАТО и ЕС заради гео-стратегическата ни локация, но за толкова време ние си останахме заложници на модела „Луканов&Костов“, от който не сме мръднали вече повече от три десетилетия. И все така, като изоставащ ученик, се надяваме на „тройка“ по милост…
Георги Атанасов
