Главният прокурор Иван Гешев изпраща послание към онези политически партии, които са готови да го търгуват като главен прокурор. Визирам конкретно ГЕРБ. Той го каза - никой не е застрахован, разследванията не са приключили, всеки може да е обект на разследване, наблюдаващите прокурори всичко знаят, всичко са уточнили.
Това заяви пред ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки".
Ето и цялото интервю:
Адв. Георгиев, какво виждате на първо четене във вчерашната телевизионна изява на главния прокурор Иван Гешев?
Можех и да си го спестя. Той нищо ново не каза. Повтори до голяма степен казаното пред “Капитал”, но с някои допълнителни нюанси. Важен е мотивът, по който го прави.
Защо го прави? Публичните му изяви зачестиха напоследък.
Точно така. Гешев дефилира в момента пред медии, различни от ПИК и Иво Никодимов от Българската национална телевизия. Сега проактивно вероятно търси контактни с “вражески” медии.
Защо?
Според мен изпраща послание към онези политически партии, които са готови да го търгуват като главен прокурор. Визирам конкретно ГЕРБ. Според мен някои там са узрели за идеята, че Гешев (който много дълго време самоотвержено пази Борисов) скоро време ще се превърне в по-голям негатив.
А какво е посланието на Гешев?
Той го каза - никой не е застрахован, разследванията не са приключили, всеки може да е обект на разследване, наблюдаващите прокурори всичко знаят, всичко са уточнили.
По-скоро е заплаха значи?
Да, според мен това са превантивни послания, които изпраща, за да каже, че ако все пак имат неблагоразумието да търгуват оставката му, той също държи някакви неща и ще пусне нещо в употреба. Задава се въпросът защо три седмици, след като беше при Полина Паунова в “Капитал”, той отново търси такава изява. Най-вероятно в този период се е оказало, че първото интервю не е постигнало ефектът и до неговото знание е достигнала информация, че той е обект на някаква сделка. Междувременно дойде и становището на Венецианската комисия за предложенията на предишния редовен кабинет за механизмите за разследването му. Главният прокурор вероятно си е казал, че може би трябва да отиде в национална телевизия, за да каже важните неща. И те не бяха лекциите по право и алабализмите - че разследванията вървят, нищо не е приключило и предстоят произнасяния.
Единствените неща, които са приключили и не бяха обект на дискусия, са нещата, свързани с Д.П.
С какво си обяснявате привеждането на проблемите в държавата до тези на обикновените хора? Той няколко пъти призова да се занимават “със сериозни неща”, борбата с битовата престъпност пък му е знаме…
През последните години на абсолютно всички стана ясно, че каквито и скандали да се случват, нещата опират до това прокуратурата ще образува ли досъдебно производство и ще внесе ли обвинителен акт.
Задавам реторичния въпрос - по кои истински и съществени скандали бе направено това. По никои. Нещо по отношение на АпартаментГейт, “Осемте джуджета”, “Капитан Андреево”? Там също няма ангажираност на прокуратурата и затова е много удобно да се бяга от конкретния разговор, който е камъче в обувката на прокуратурата. Едното не измества другото.
Ясна е позицията на “Правосъдие за всеки” по въпроса със съществуването на длъжността “главен прокурор” изобщо. Гешев доста често повтаря, че той е административен ръководител на административните ръководители и като такъв не е запознат с конкретни казуси и дела. Защо не се намери някой, който да попита Гешев какъв е смисълът от позицията му, ако той е такъв?
Това е един от аргументите ни защо тази длъжност не е необходима. Може да го върши и колективен орган. Въпросът е задаван в миналото. Беше дискутиран и септември 2021 г. при издиханията на 46-тото Народно събрание, когато за пореден път се закриваше Спецправосъдието. Тогава дори Андрей Михайлов от ИТН възкликна публично, че това е така - ако Гешев е просто административен ръководител, смисъл от длъжността му няма. До това прозрение и други са достигали.
Гешев не иска да признае, че правомощията и властта му са далеч отвъд това, което той споделя.
Защото тогава ще има други въпроси?
Да, тогава всичко ще е насочено към него. Правилно са насочени към него, защото той е лицето, което олицетворява прокуратурата. Гешев не иска да отговаря на неудобните въпроси и затова върти опорката, че по всяко дело има наблюдаващ прокурор и той решава сам, главният прокурор не може да знае, не бил и длъжен.
От друга страна обаче, когато се опита да глобализира разговора, когато смята, че трябва да се говори за реформата, започва да говори от името на цялата прокуратура, всички прокурори. Защо? Не ги уточнява тези неща и като една лъкатушеща река веднъж е в единия край, втория път - в другия.
Докога ще минава номерът на тази шизофрения?
Докато той има срещу себе си събеседници, които нямат правни познания. Това не е злостна критика към журналистите. Заради това, че те не са юристи, не му задават тези въпроси. Има много наглед дребни неща. Дяволът е в детайлите.
При Мария Цънцарова Гешев каза да се направи сравнение за работата на прокуратурата и съда. Две години й бяха необходими на прокуратурата да разпита 500 свидетели за КТБ и да си завърши обвинителния акт, който да внесе в съда. При делото в съдебна фаза са разпитани четирима свидетели вече около четири години. Но Гешев пропуска един детайл - делото не се ли гледаше допреди време в Специализирания съд, за чието закриване рониха сълзи? Това критика към Специализирания съд ли е? Там ли има проблем и така ли да го разбираме?
Другото по отношение на това дело - в някакъв безчет брой заседания бе разпитван Бисер Лазов, който е свидетел на прокуратурата и по процес се разпитва първо от обвинението. Гешев обаче това не го казва. Не беше ли възможно по-стегнато да вървят нещата там, да не е това чудо?
Цънцарова го подхвана за делата, във връзка с рейда в Президентството. Каза, че прокуратурата е осъдена, което не е точно така. Ставаше дума за заповедите за задържане срещу някакви лица. Има произнасяния, че не е трябвало да бъдат задържани. Гешев умело казва, че това са актове на МВР и тук е прав. Но има и други осъждания срещу България, които са съвсем конкретно срещу прокуратурата и те са срещу така наречените “олигарси”. Как стана така, че Баневи и Миню Стайков успяха да осъдят страната ни пред ЕСПЧ? България е осъдена за нарушение на презумпцията за невиновност.
Другият пример е когато говореха за Пеевски и “Магнитски”. Гешев каза, че това не е българско законодателство. Добре. Но има едно прессъобщение от началото на юли 2021 г. на сайта на прокуратурата, най-вероятно от Сийка Милева, в което се казва, че голяма част от обстоятелствата по обсъждания доклад на американското Министерство на финансите, вероятно стъпва върху работата на българската прокуратура и събраните от нея доказателства. Тоест прокуратурата е събрала доказателства, извършила е партньорски обмен, на базата на които е санкциониран Пеевски. Това така ли е, не е ли така? И тук трябва да се дълбае - да се каже какво е имала предвид Сийка Милева, например. Другият момент в това прессъобщение се казва, че по отношение на лицето Пеевски са събирани доказателства и са извършени редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани. Какво стана с този анализ, той до какво доведе, има ли становище, кой го е извършил?
Споменахте, че телевизионните изяви на Гешев са с цел предупреждение. Какво очаквате да приозлезе от него?
Гешев работи на принципа да хвърли камък и да види колко бълбукания ще направи. Ако обратната връзка не я получи, ще продължи. Може би в някакъв момент тези интервюта ще се изчерпят като средства и ще се предприеме друго, което да е със законови средства - може да се викат хора да допълват разпити, да се направи оглед, обиск… Цял арсенал има. Може да не започне от високите етажи, а да се прицели в някой на по-ниско ниво, за да подскаже.
интервю на Джесика Вълчева