За първи път един от най-обичаните български празници е отбелязан в Пловдив през 1909 г. Официално е учреден през 1922 г., по предложение на тогавашния министър на просвещението. Според прокламацията на учредителите, това е „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. През 1945 г. празникът е отменен за няколко десетилетия. След 1992 г. традицията бързо се възстановява и обогатява.
Вървим ли днес по светлата диря на предтечите, оставена ни от духовни гиганти като Паисий, Софроний, Чинтулов, Славейков, Ботев? Трудно е. Но това е единственият път да се освободим от комплексите си за национална малоценност, да опазим българската си идентичност, да дадем бъдеще на децата ни! Духовната нива на България днес има нужда от сеячи на знание и национално самочувствие!
Добри Христов – представител на първата генерация български композитори е автор и на музиката на „Химн на будителите“.
„О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена….“
