Риши Сунак ще успее да преплува през това много, много бурно време. Той е с един много солиден личен багаж на образование, на опитност и смятам, че това ще бъде разликата между него и Лиз Тръс. Няма да го направи еднозначно, само и само за да следва наръчника. Той ще успее да напасва неизбежните изисквания на финансовата политика на ограничения. Ще я напасва към действителността, такава каквато е във Великобритания. Това заяви в интервю за ФрогНюз дипломатът Елена Поптодорова.
Ето го и цялото интервю:
Лиз Тръс се записа в историята като най-кратко управлявалият министър-председател на Великобритания. Какво не й достига?
Вероятно не й достигна умение да организира кабинет, който да има синхрон в действията си. Не й достигна и практически опит, доколкото нейните, 45 дни, някои казват 44 на управление бяха твърде хаотични. Тя тръгна да прилага теоретични правила. Искаше да изпълни всички обещания, които даде на избирателите. Те бяха правилни обещания и мнозина се надяваха, че тя може да бъде втора Маргарет Тачър. Очевидно обещанията бяха извадени извън реалния контекст. Това е и причината във Великобритания да настъпи финансов хаос, което се отрази веднага не само на финансите на страната, но и всъщност отекна по световните борси. Мисля, че подобен финансов хаос, Великобритания не помни. За това не беше и никак трудно тя да бъде принудена да подаде оставка.
В момента Великобритания е изправена пред сериозни икономически предизвикателства, комбинация от рецесия и нарастващи лихвени проценти. Потребителите са изправени пред растящи разходи и намаляващи реални доходи. Днес стана ясно, че като мярка се обмисля увеличаване на данъците. Как ще се справи Сунак с тези предизвикателства?
Сунак влиза с летящ старт. Той вече има добра репутация, още от времето когато беше канцлер, когато беше министър на финансите на Борис Джонсън. На тази позиция той успя да покаже характер и добросъвестност като пазител на хазната. Това му дава предимство. От друга страна той успя да се представи като човек от народа.
Исторически, тогава взе незапомнено мнозинство от подкрепа, доста над сто гласа във вътрешното им гласуване. Той ще търси стабилност на държавата и единство на партията и ще направи едно правителство, което да бъде комбинация от всички враждуващи вътре фракции от Консервативната партия.
Това е много важно, той трябва да има сериозна вътрешна подкрепа, за да пристъпи към доста неблаговидни решения. За него даже вече излезе нещо като етикет, наименование, така, както преди се говореше за рейгъномика, така сега Великобритания вече говори за ришиномика, защото той именно това планира да въведе, много по-сериозна финансова дисциплина, строгост ( да се мине през повече данъци и по-малко разходи). Така, че Великобритания рискува да влезе в една доста сериозна финансова рецесия. Но това е пътят, те очевидно трябва да преминат през един много труден период на финансови ограничения, за да се възстанови финансовата стабилност.
Ще се премине през едно затягане на коланите, което се е случвало и по-рано на Великобритания, но като че ли този път ще е с много по-остри последици.
Едно от първите предизвикателства пред Сунак ще бъде да покаже, че контролира Консервативната партия, която има голямо мнозинство в парламента, но е разделена на фракции, които се различават по ключови въпроси като Brexit и имиграцията, както и управлението на икономиката. Ще намери ли баланс в това отношения Риши Сунак?
Той вече публично е заявил, че ще направи правителство от всички таланти. Стремежът е да бъдат събрани фракциите в един кабинет, за да могат и да носят обща, колективна отговорност. Тъй като има една основна задача и това е стабилизиране на финансовата система, очевидно това ще приглуши вътрешните противоречия и спорове, доколкото има спешни нужди за завишаване. В крайна сметка за торите ще е много важно те да оцелеят и чисто политически във Великобритания, защото при следващите избори, има много голяма вероятност изборите да бъдат взети от лейбъристите. Тази заплаха също ще има роля да притъпи изолацията в рамките на консерваторите, за да могат да договарят политика, която в крайна сметка да им даде политика с някакъв приличен резултат, т. е. с постигнати цели, да се свали инфлацията, да се омекотят ефектите на рецесията. Говорим за доходите на населението, цената на живот и т.н.
Накрая, ако може да обобщим. Дали Сунак ще успее да поведе Великобритания напред, предвид всички кризи и предизвикателства, които заплашват Обединеното кралство. Каква е вашата прогноза?
Аз ще се върна отново с един пример от миналото. За Маргарет Тачър се сещам. Казах ви, че Англия е имала и други трудни периоди и точно Маргарет Тачър успя да стабилизира страната. Тук бих използвала и един странен аргумент, но мисля, че е верен. Да не забравяме, че говорим като цяло за една протестантска нация. Култура, която познава лишения, знае какво значи дисциплина на труда, дисциплина на живота и смятам, че този национален характер ще помогне да няма много големи сривове от гледна точка на превеждане на населението през този много труден период. Това е нация, която познава лишението и знае как да се държи в такива периоди.
Все пак смятам, че между Тачър и Сунак има прилика, що се касае да подходите. Разликата е, че при Сунак говорим за академично познание, висока степен на информираност, грамотност. Докато при Маргарет Тачър според мен действаха здравите инстинкти, ако щете даже на жена, която познава добре икономиката на едно домакинство.
Тачър премина през личното домакинство, ако щете през семейното състояние, за да вземе решения, които да го подпомогнат. По различен начин Риши Сунак ще направи нещо подобно, но с всички предимства на новото време, на новото поколение, на новото познание. Той е с един много солиден личен багаж на образование, на опитност и смятам, че това ще бъде разликата между него и Лиз Тръс. Няма да го направи еднозначно, само и само за да следва наръчника. Той ще успее да напасва неизбежните изисквания на финансовата политика на ограничения. Ще я напасва към действителността, такава каквато е във Великобритания. Аз смятам, че той ще успее да преплува през това много, много бурно време.
интервю на Констанца Илиева
