Според Емил Соколов цялата истерия за Будителите срещу Хелоуин се свежда до чувството за малоценност и страх на обществото, че не сме достатъчно лъскави. Това написа във Фейсбук политическият анализатор, който е и учител.
Емил Соколов изтъкна, че някои хора виждат заплаха в Хелоуин не, защото е чужд празник, който лошият Запад ни е натресъл, а защото се страхуват, че Хелоуин засенчва Деня на будителите.
Соколов посочва, ме на Хелоуин има "бонбони, костюми и най-вече има любимото за нас българите - сеир. На Хелоуин има далавера, калабалък, купон и въобще неща, които са мили на нашия уж много умерен, но всъщност див балкански нрав. Или по-просто на Хелоуин има ядене и пиене, а Деня на будителите не предлага такива екстри.
Анализаторът задава въпроса: "Какво всъщност честваме, когато говорим за будителите? Защо този празник не е толкова 'секси', колкото Хелоуин? По какво будителите остъпват на вещиците"
Соколов посочва, чее попитал своите ученици дали могат да дадат пример за модерен будител.Отговорът е предвидим: ютюбъри, тиктокъри, инфлуенсъри и прочие. Освен своята известност, модерните будители нямат други отличителни характеристики.
Според Соколов в тази ситуация децата не са виновни, защото според наблюденията му и някои възрастни се затрудняват да отговорят. От историческа гледна точка будителите са хора, които "пишат, образоват, творят и се борят със зъби и нокти нашият народ да излезе от дълбоката летаргия, която 500 години Османско владичество налага у нас."
Емил Соколов посочва, че будителите са хора, които "пишат книги, строят училища, издават вестници, преподават, абе, дават мило и драго хората около тях да са добре. Много често заради тази си дейност попадат под ударите на Османските власти. Когато изгонваме османците, будителите се изправят срещу още по-опасен противник - българското общество. А както знаем, в България обикновено не губим битки с другите, а със себе си. Да, будителите повеждат борба срещу някои от най-разпространените в обществото ни качества. Това са незаинтересоваността, апатията, безразличието и дори, ако щете, сеирджийството."
Будителите посвещават живота си на това да покажат на народа ни, че на тоя свят има и по-важни неща от яденето и пиенето. Както се вика, не става само с ядене и пиене, а трябва и акъл. Не ме разбирайте погрешно, българският народ не е уникален с това, че не му пука. Всички народи и общества страдат от този проблем и точно това е ролята на будителите - да бъдат за пример, да извисяват, да им пука.
Ако трябва да дам дефиниция за будител - това е човек, на когото му пука и прави нещо по въпроса. Може да му пука за климата, животните, културата, киното, но му пука и всеки ден става с мисълта, че трябва да промени нещо. Будителят вярва, че не е безгласна буква и всичко може да се промени. Трябва си сериозна доза оптимизъм в наши дни, за да си будител. Преди всичко обаче е нужна смелост да нарушип аптатията и да кажеш: "стига".
Накрая Соколов посочва, че има начин Денят на будителите да бъде по-привлекателен от празника от Хелоуин. "Има много начин да се отдаде почит към хората, които са направили толкова много, за да просто съществуваме, а съществуването ни да има смисъл. Всъщност, е доста просто. За тази цел трябва на някой да му пука и да е готов на 1/10 от това, което будителите са направили и продължават да правят за нас."
