Създаването на дипломатическата служба на Европейския съюз ще бъде утвърдено от министрите на външните работи на 27-те страни от ЕС, които се събират днес в Брюксел.
Очаква се те да одобрят организацията и начина на функциониране на службата. По планове на върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън тя трябва да заработи през декември.
Дипломатическата служба ще бъде на нейно подчинение и ще включва около 6 хиляди служители, разпределени в централата в Брюксел и в 136-те представителства на Евросъюза по света. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева ще бъде един от заместниците на Аштън.
Споровете около формирането на новата дипломатическа служба изправиха Европа пред опасността от институционална криза. В крайна сметка правителствата на страните членки на ЕС успяха да извоюват една трета от персонала на новата служба да бъдат от министерствата на външните работи на страните членки. Те ще могат да бъдат изтегляни от националните дипломатически служби и назначавани в европейската дипломатическа служба най-много за 10 години.
Европарламентът получи правото на контрол върху бюджета на службата, като ще одобрява годишните бюджети на службата. Ще има и достъп до някои от класифицираните й документи.
Пред Аштън стои задачата да си избере добър екип в новата европейска служба, в която главните длъжности вече породиха голям интерес и станаха повод за противоречия между страните членки. Тя ще трябва също да следи назначенията на различните постове в службата да не бъдат направени така, че някоя страна да се почувства пренебрегната за сметка на друга.
Очаква се в понеделник министрите на външните работи на 27-те да одобрят и нови, много по-строги санкции срещу Иран заради отказа му да сътрудничи с международната общност по ядрената си програма. Проекторешението предвижда пълна забрана за инвестиции и въвеждане на нови технологии в ключовия за Иран петролен и газов сектор, както и нови, още по-строги визови и банкови ограничения.