Първо, България показва, че прави разлика между добро и зло, между жертва и агресор, между елементарната порядъчност и закона на джунглата в отношенията между държавите.
Второ, решението демонстрира прагматизъм. Ясно е, че контурите на бъдещата международна среда за сигурност ще бъдат очертани от изхода на войната в Украйна. Ако победи Русия, рисковете за националната сигурност на България нарастват. И за неутрализирането им ще са нужни много повече от 2% от БВП за отбрана. Ако Путин бъде победен, той вече няма да има достатъчно ресурси, амбиция и хъс да напада други европейски държави.
Трето, военната помощ за Украйна препотвърждава геополитическата принадлежност на България към западния свят и дава възможност за преосмисляне на мястото на страната в ЕС и НАТО. Нека да видим дали българските дипломати и военни знаят и могат да се преборят за получаване на средства от фонда на ЕС за военна помощ за Украйна. Та ако ще да става дума само за едно оръдие или танк. Защото досега най-големият дефект на българското членство в ЕС и НАТО е, че то е белязано от синдрома на аутсайдера.
Но да не се заблуждаваме - мнозинството българи не одобряват днешното решение. Имаше социологическо проучване по този въпрос в началото на лятото, сега настроенията не са много по-различни. При това нашенецът не ще да даваме оръжие на Украйна не толкова от страх за националната сигурност, а заради усещането, че така ще се прекараме, зер ние за тия пушкала пари сме харчили, как така ще ги харижем някому! Нека дават западняците, те са си надвили на масрафа, а нас ни търсете само, когато има да се взима нещо! И без това постоянно някой ни взема нещо - македонците ни взеха историята, руснаците и украинците едно "благодаря" не казаха за азбуката, а пък за демокрацията да не говорим - тя ни отне много.
Пламен Димитров
