Един от най-емблематичните градове за Мароко е червеният град – Маракеш. Улиците са лабиринти - тесни, криволичещи, препълнени със сергии и ухаещи на всякакви екзотични аромати.
От местния сук – традиционен пазар, можете да си купите платове, подправки, храни, килими, дори животни.
Нещата, които можете да откриете, са наистина разнообразни и дори изненадващи. Тук няма тротоари и това не е пешеходна зона. Затова трябва внимателно да се върви. Във всеки един момент може да изскочи колело, скутер, малко камионче или пък по-голямо. Ограничения просто няма.
На берберски Маракеш означава земята на Бог и това не е случайно.
Градът се намира в подножието на заснежените Атласки планини и на няколко часа път от Сахара. В него се преплитат както африканско-ориенталският бит и култура в старата част, така и европейският почерк в луксозните молове, заведения и сгради.
Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко след столицата Рабат и Казабланка. Той е индустриален и административен център. Той е и най-автентичният от всички тях и на места може да се каже, че времето е спряло.
В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля. В Казабланка, което на испански означава бяла къща, всички сгради са в бяло. В Макареш всичко е червени нюанси, винено или пепел от рози.
Обикаляли сме много, били сме няколко пъти в Мароко на различни места, но това е любимият ни град. За нас той е изключително колоритен, интересен и място, където се връщаме с удоволствие. Всеки път има какво да видим и научим. Маракеш е странна смесица от хаос навсякъде, но в същото време има някакъв ред в него, красиви сгради, пъстри пазари, но и много места, където сякаш човешки крак не е стъпвал. Ако трябва да го опишем, то бихме го нарекли ориенталска екзотика.
Специално за екипа на Професия турист Маракеш разкри и една от своите тайни – там, където турист не стъпва. Успяхме да се разходим и заснемем част от зоната, където се намират ковачниците и се изработват секретни брави и катинари. Обстановката е странна. От шумните улици, блъсканица и глъч на туристи, попадаме в тишина.
Малокалибрени работилнички изработват изделия от ковано желязо и интересни брави и ключове по поръчка. Чуват се само ударите от инструментите на майстор-ковач. Тъмно е. Пътеките се осветяват единствено от слънчевите лъчи, едва прокарващи си път през разместените палмови листа, служещи за покрив. Току прибяга някое животинче. Местните ни гледат странно, като заблудени туристи. Едни показват раздразнение, че ги снимаме и въобще, че сме там, на други им е приятно да ни покажат занаята си. Но определено не препоръчваме да се губите в тези улички на сука. Особено, ако наближава свечеряване…
С настъпването на мрака най-известният площад в града Джемаа ел Фна, посочен от New York Times като едно от 100-те места, които човек трябва да види преди края на живота си, се превръща в един огромен цирк: туристи и местни в роби с качулка се бутат с магарета, велосипеди, коне, търговци и дресьори на змии, които предлагат снимки или започват да свирят на странни инструменти, а змиите се движат по ритъма на музиката.
Сега медината е като от друг свят. Призрачна светлина, пушек и миризми от всякъде. Местните се събират на отделни тълпи, образували кръг, където се забавляват с традиционни танци, играят странни игри или те дърпат, за да ти покажат нещо. Изживяването е изключително. Това наистина трябва да се види и усети. Забулени жени, които носят на главата си огромни товари, подвикват нещо на арабски или френски.
Други, насядали на табуретки, рисуват с къна ръцете и краката на желаещите. Отвсякъде се носи аромат на ментов чай, а скара се пече на всеки ъгъл. Но най-любопитното, което можете да опитате са охлюви. Продават ги на порции, задушени с подправки – дори да не сте любител на тази храна, купчинките ухаят прелъстително.
Така изглежда площадът нощем. Арабски ритми, пълен хаос, блъскащи се хора и животни. Всъщност туристите тук не са много. Но не се притеснявайте. Сигурността в Мароко е на много високо ниво. Полицаи, облечени като цивилни, също се бутат, за да пазят туристите. Но това не трябва да ви успокоява да пазите сами вещите си и чантите си. Джебчии има навсякъде, особено на такова място.
Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. Предстои да ви разкажем за мароканското злато – арган, да берем фурми в оазис и още много интересни неща.
Автор: Адриана Русенова
