Така жадуваната и дългоочаквана реформа в културата, за която се говори и се обещава преди всички парламентарни избори от поне 15-16 години насам, все още остава само на думи.
Този факт е най-видим в по-малките градове, където библиотеките, театрите и читалищата са се превърнали в барчета, а художествените галерии стоят празни и необитаеми с месеци. Качествените постановки в градчетата са се превърнали в лукс. Докато в столицата вече се предлагат 3D прожекции, в някои областни градове няма дори най-обикновен кино-салон. Такъв е примерът с малкия, но областен град Търговище. Там отдавна входът на театъра например с нищо не подсказва, че става дума за културно средище заради 40-те маси на луксозен бар, които са блокирали вратите на залите. Пред библиотеката в града пък има цели две заведения, които от 7:30 часа сутринта надуват най-новите хитове на родни и чужди изпълнители. Малкото останали посетители на читалнята се оплакаха, че звуците от тонколоните озвучават цялата библиотека, което създава неудобство за четене.
Театърът в Търговище, пред който са опънати рекламни чадъри на известна марка бира
Същото е положението и с читалището, пред което има изтипосани 20-тина маси, стопанисвани от местния отец, който наред с църковните си задължения не пропуска да наглежда и частния бизнес. В града нараства недоволството от факта, че за всички тези заведения се прибират немалки наеми, които би трябвало да отиват за поддръжка на сградите. Такава обаче видимо няма, но сред хората се мълви, че парите се давали на няколко чиновници, които можело и да бъдат съкратени, както впрочем премиер и финансов министър посъветваха всички.
Читалището в града и барчето на местен свещеник пред него
В града местната художествена галерия, която е построена по социалистическо с огромни размери, стои неизползваема почти през цялата година. Многобройните й зали се пълнят само два пъти годишно за по седмица - когато тече редовният панаир. Зад нея всяка вечер се събират тийнейджъри, които спокой пушат трева и пият бира, скрити от хорските очи. Няколкото изложби годишно събират немалко жеалаещи да разгледат представените картини или пък други произведения на изкуството.
Жителите на града отдавна са забравили и що е то кино. Залата, в която има 300 места, пустее от около 10-тина година. За да не се порути тотално, тя се предоставя на партии на символични цени, за да провеждат там срещи със своите симпатизанти. Най-тъжното в цялата ситуация обаче е, че тези проблеми не са само част от Търговище. Във всеки един по-малък град, пък бил той и областен, културното министерство и общините отдавна са забравили за гражданите си. Както всяко едно правителство, така и това направи обещания за сериозни реформи в културата.
Година, след като министър Вежди Рашидов се закле заедно със своите колеги от МС в Народното събрание, все още липсват каквито и да било промени, поне не и видими. Докато Рашидов обаче дава идеи за построяването на българския лувър и търси нова секретарка в лицето на Наоми Кембъл, в по-малките градове да изгледаш някоя качествена постановка и оперета, или да ползваш библиотеката на спокойствие, става все по-рядко явление. И тогава се случва може би най-логично - културният живот се премества в дискотеките и по площадите, където всяка вечер гостуват поп фолк певици и сбират хиляди облъчени от новата културна вълна млади хора, което след време може да се окаже пагубно.
